Фалшивият „армагедон“ на Хасково – дойде ни в повече!

Всички сякаш за пореден път сме изумени от това, което се случва около нас. Хиляди хора в Хасково изпаднаха в истерия навръх Великден – най-големият християнски празник. Пръснаха средства да пътуват извън града и в застраховки за покъщнина. Мнозина оставиха домовете си и забегнаха извън града, където на открито или сгушени в колите си посрещнаха празника. Всичко заради един прост хороскоп, който обаче предсказа не друго, а апокалиптично земетресение.

Нужно ли бе обаче всичко това? Защо въпреки че се присмиваха на скандалните твърдения на астролога Емил Лещански хората влязоха в ролята на послушни добичета и се впуснаха в среднощни приключения сред природата? Някои твърдят, че това е бил един скандално добре планиран план.

Не е тайна, че става ли дума за живота му, всеки човек обезумява и прави всичко възможно да го запази. От цялата тази случка обаче остава един едва доловим лош привкус, че отново сме излъгани. Чувството е познато, няма спор, но този път всичко беше прекалено. Да се подиграеш с емоциите и чувството за самосъхранение на сто хиляди човека, плашейки ги с наближаващ „армагедон“, сякаш идва в повече.

„Ако греша ме обесете“, каза всевиждашият Лещански. Нека обаче бъде спокоен. Дотам едва ли ще се стигне, макар че има доста хора, които биха го направили. Повече ще си запазим горчивината и ще оставим времето да излекува спомените.

Че случаят бе раздухан от медиите не е лъжа, но въпреки това медията донякъде е длъжна да излъчва и коментира мнения на всяка страна от един конфликт. Друг е въпросът кой е по-прав и кой по-крив в ситуация като тази. По- важното е това, че всеки един от нас малко или много участва в целия този фарс. Това, че някои не повярваха на твърденията не ги прави по-досетливи от другите, които прекараха нощта на открито. Самият факт, че този случай бе коментиран от всички показва колко сме податливи на спекула и отстрани може би изглеждаме като стадо от послушни животинки, които живеят само за да ги стрижат и доят.

Ако този случай не успее да събуди съзнанието ни и не ни накара да се замислим поне малко, то тогава едва ли нещо би могло. Остава въпросът „Защо?“. Може и трябва да се зададе към всеки – и отговорните за събитията от последните дни, и тези, които повярваха, и тези, които заявиха, че това са глупости и спаха спокойно. Дали това бяха глупави предсказания за трус или станахме свидетели на истински трус в обществото? Дали в Хасково или в София, Варна … – където и да беше, резултатът щеше да е един и същ. Кое ни кара да се паникьосваме със и без причина. Най-вероятно просто нямаме вяра в самите себе си и затова вярваме на всичко.