Изпълнителните на „Нека да е лято“, Приятели“, „Бургаски вечери“ гостуваха в Хасково. „Тоника“ разказаха, че тук са преживяли невероятни емоции десетки пъти досега. Публиката пък си припомни хитовете на групата и пя заедно с тях любимите си песни.
Пред Haskovo.info Гого сподели вижданията си за съвременнта музика и нивото й в България.
Какво е нужно, за да се задържи една група в музикалното и медийно пространство днес?
– Фактът, че вече сме близо 38 години на сцена показва, че се справяме сравнително успешно, да се задържим на сцената и то с песните и със собствения си стил, които представляват нас и ценностната ни система. Нямам особено добро мнение за съвременната поп музика, с малки изключения за някои изпълнители. Това е нормално защото бум-ът на модерните песни в последните години на двадесети век според мен отмина, имам предвид, че и в световен мащаб вече трудно се задържат дълго звезди и сензационни произведения. Страната ни не остава по-назад от този процес, обаче тук причината е т.нар. псевдодемокрация и т. нар. псевдомузика, която се появи след това, защото за нас музиката трябва да бъде първо изкуство и после бизнес. В последните двадесет години обаче нещата станаха точно обратно. Жалко е само, че медиите предпочитат да излъчват повече младите изпълнители, като забравят, че в повечето случаи те не само са млади, а и все още зелени и утвърдените изпънители също правят модерна музика.
По караоке клубовете пеят поне по две ваши песни всяка вечер. На какво смятате се дължи популярността сред малки и големи във време, когато младежите слушат коренно различен тип музика?
– Ами там е работата, че и ние не можем да си го обясним, но може би нещата идват от там, че сме спазвали всички закони за правене на песни, тоест песните да са добри, изпълнението да е на ниво и най-важното то да е искрено и чистосърдечно. Когато всичко е истински искрено то остава във времето и не отминава. Доказателство за това бяха четиристотинте човека, които събрахме в столичен клуб наскоро и те бяха от 16 до 60 годишни.
Какво ви коства да сте сплотени толкова години?
– Много, много коства лично на нас, нужни са ни били огромни компромиси. Ако тези компромиси не се правят от всички в колектива, пак не стават нещата. И ако всеки един член на групата осъзнава, че не е по-голям от другите в нея нещата ще бъдат наред. Така че всеки дава каквото може и от никой не се изисква да бъде някакъв герой или ръководител. Нашата цел е да запазим ценностната си система, защото това крепи нашия живот.
Какви спомени имате от хасковската публика?
– О, много хубави емоции имаме от тук, още повече, че сме създали и големи приятелства. Хасковската публика е сърдечна. Не че се различава много от останалите публики, но тук се усеща южняшкия дух.
Какво се случи с работата ви със Стефан Диомов?
– Ами вече последните три албума не работим с него, просто се случи така, че се разделихме и всеки тръгна по своя път. Така се случи.
