Хасковлията Шаип Мехмед спокойно може да кандидатства в Книгата на рекордите на Гинес с навъртените от него почти 70 хиляди километра за 18 години. От тях 29 000 км той е пробягал, а над 39 000 е изминал с колело. В цифрите няма грешка, тъй като 63-годишният бивш миньор си води грижливо подробна статистика за преодолените разстояния. В няколко тетрадки Шаип, който 25 години се е трудил под земята, е описал грижливо всеки изминат на нея километър, всяка почивка и всяка контузия по време на пътешествията си, както и метеорологичните условия.
Маратонецът твърди, че спортът винаги е бил част от живота му, а като юноша дори е бил републикански шампион по борба. От 1990-та насам 9 месеца в годината той тича всяка сутрин, като от март до юни успява да свали всичките излишни 20 килограма, натрупани през зимата.
Травми в колената и лекарска забрана обаче го карат да спре с бягането за здраве преди три години. Шаип обаче не изоставя спорта, а вместо това си купува колело, за да натоварва по-малко краката си. Оттогава досега Шаип е навъртял 39 хиляди километра с него, 14 хиляди от които само през миналата година. Ако след навъртените няколко десетки километра на ден той не се връщаше обратно, досега спокойно би могъл да обиколи екватора близо 2 пъти. Колелото, купено за 800 лева, хасковлията е оборудвал с всичко, коетo може да му потрябва в междуградските странствания – резервни гуми и дрехи, помпа, вода и дори газов пистолет, ако го нападнат кучета по пътя.
„Фактът, че карам колело е странен за мен, понеже когато бях на 15 това едва не ми коства живота„, споделя Шаип. Тогава той е ученик и един ден изпуска автобуса от Чепеларе за Хасково, понеже шофьорът отказва да го качи с колелото. Момчето решава да се добере с него до Пловдив, откъдето да хване друг автобус. Бързайки по пътя, Шаип се качва на по-високия банкет, а от пропастта на река Чая го дели само половин метър. Минаващ край него товарен автомобил закача велосипеда му и Шаип полита към водата. Събужда се чак в болницата и разбира, че е със счупена тазова кост и ребра и множество натъртвания.
Колоездачът отказва да каже на лекарите кой е и откъде е, за да не тревожат родителите му. След 17 дни Шаип бяга от болницата и куцайки се връща на мястото на инцидента. Там вижда, че при падането си е улучил малко песъчливо място на каменистия бряг на реката, което е спасило живота му. „Оттогава не бях се качвал на колело, а и не исках“, завършва разказа си той. В момента обаче велосипедът и спортуването са неговия „наркотик„. „Бих се пробвал на по-далечни разстояния, но единствено самотата на дългия път може да ме спре, иначе бих загърбил всичко и бих тръгнал“, признава Шаип Али Мехмед.
Хора на неговата възраст го питали защо се натоварва така. Пенсионерът отново сочи сърцето си и казва: „За мен това е живот. Щастлив съм когато съм на пътя, бих се лишил от всичко, но не и от това. За мен тичането и карането на колело са все едно да гониш сърцето си, което бърза пред теб. Трябва да опиташ да го догониш, за да стигнеш и надминеш възможностите си“.
