Хасковлия твори върху човешка кожа

26-годишният хасковлия Ивайло Димитров вече десет години рисува татуировки. Татосите са неговото „хоби и живот“, както казва той и десетки клиенти от Хасково и региона на възраст от 12 до 63 години се редят при него всеки месец, за да украси завинаги тялото им с желаните надписи и рисунки. Иво твърди, че финансовата криза не се е отразила на бизнеса му и си докарва стабилни доходи.

Самият той до момента е украсил тялото си с 11 татуировки, но не смята да се ограничава само с тях. „Веднъж като почне човек и ако му хареса няма спиране“- твърди Иво. Той живее със семейството си, като е пригодил една от стаите в апартамента за ателие. „Всичко в него е стерилно, материалите и инструментите, с които боравя са от най-ново поколение, тушовете са на растителна основа. Заточените с лазер игли не причиняват болка, която плаши повечето хора“-  търпеливо разяснява  майсторът на кожни рисунки. 

Влечението на Иво към тях се зародило още в детството му, когато нескрито любопитство гледал нашарените тела на вуйчовците си. В трети клас  той сам си направил първата татуировка с иглата на пергел, за което изял голям пердах от баща си. Влечението към рисунките върху кожа обаче било по-силно от всичко и изобретателният  малчуган си направил сам  първата машинка за татуировки от електро моторче от уокмен и струна от китара.

Още в седми клас Ивайло започнал да „рисува“ по приятелите си. За жалост не е запазил митичния за него инструмент. Така тръгвайки от пергела и минавайки през саморъчно направената машинка  момчето стига до 12 клас, когато започва да се занимава професионално с трудния, но артистичен занаят. Призванието и талантът на Иво постепенно му създават сериозна клиентела , а с нея  идват и по-мащабните поръчки. Най- големия татос, който хасковлията е рисувал е на целия гръб, двете ръце и гърдите на мъж. 

„Работата траеше 2 месеца, понеже такава голяма тауировка се прави с почивки от по 2 дни“- спомня си Ивайло. Няколко дни след като той завършил работата си  клиентът катастрофирал с мотор и след зарастването на раните му се наложило Ивайло отново да го рисува. Друга фрапантна ситуация за него била, когато  девойка пожелала да й направи татуировка на интимните части. 

Достигащото понякога до абсурд желание на хората да се кичат с вечните рисунки често изумява художникът върху кожа, като веднъж му се наложило да разубеждава момче да не си татуира пречупен кръст на лицето. Много такива случаи е имал в практиката си Ивайло, като най-смислената за него татуировка, която е правил някога е тази на негов приятел, който изобразил на себе си ликът и името на своя син.

Татуировчикът споделя, че дори не е и помислял да почне да рисува на хартия. „Хубавото в работата и изкуството ми е, че тук нямам право на грешка, няма молив или гумичка, с която да изтриеш сгрешеното. Имаш един единствен опит да нарисуваш желаното от клиента. Всичко е по-първично и се действа на момента“. А и в неговия случай моделите са живи и често имат претенции и мнение. 

Ивайло е доволен от това, което върши, защото вижда удовлетворението на клиентите си, след като се сдобият с желаната рисунка на тялото. „Това е все едно да получиш благодарност от самото произведение“, шегува се Иво преди да се заеме с поредния любител на татуировки.