След демократичните промени у нас по стените на много сгради и подлези започнаха да се появяват странни и понякога скандални рисунки и писания като протест срещу начина на живот, разбиранията на модерното общество и навиците му. Някои от така наречените „графити“ са цветни и весели, други са лишени от цвят и само черното и бялото служат като безмълвни критици на реалността. И в Хасково „наследството“ на уличните художници наднича от стените на училища и безистени и рядко остава незабелязано.
Сред ентусиастите, запалени по бунтарското изкуство, е и студентът Васил Делчев. Той е на 22 години и твърди, че винаги е бил фен на графитите. „В последните години обаче истинското творчество в по-малките градове започна да залинява„, споделя той и с носталгия си спомня за дните, когато тайно вечер са се промъквали с приятелите си в паркове и обществени сгради. Там с риск да бъдат хванати и глобени творели върху бетона рисунки и надписи.
В момента Васко, както го наричат всички, учи в катедрата по изобразително изкуство към Великотърновския университет. Специалността “ графика“ помага на младия художник да изразява себе си чрез рисунките, които от 8- ми клас са му хоби. Хасковлията влиза в университета от втория опит и оттогава не може, а и не иска да спре да рисува графити.
„Никога не съм правил протестни надписи или рисунки, въпреки че същността на тази култура е точно това – чрез лозунга и посланието си да бъде трън в очите на хората“, уточнява Васко. Основните теми, срещу които протестират авторите на графити са от политическо естество, като не се подминават и световните проблеми и войните. „В Хасково обаче не е така. Тук в момента хората, които влагат смисъл в рисуваните от тях графити, са единици. Голяма част от занимаващите се с това са все още тийнейджъри, които просто шарят и по-скоро правят пакости, отколкото да рисуват нещо смислено“- твърди студентът- график.
Васко малко завижда на големите градове като София, Варна и Бургас, в които така наречните “crew“ (отбори) си имат свой стил и подпис и където вече съществуват т. нар. легални графити, при които общината осигурява специално място за подобни ъндърграунд изяви.
„В момента най- актуално е да се рисува по влакове и гари“ – твърди Васко. Там е доста опасно , но лично той досега не е имал проблеми с полицията, просто защото открай време е спрял да рисува на опасни и забранени места.
В момента студентът се е ориентирал основно към рисуването по коли, което го изкушава много повече от творенето върху стени. В работата си хасковлията използва спрейове, четки, валяци и аерографи, с който се правят рисунките по автомобили. Васко вижда бъдещето си именно на това поприще, а амбицията му е да създаде нещо наистина красиво и стойностно, различно от това, което се рисува по паркове и стени на сгради.
Младият художник си мечтае някой ден да отиде в Ню Йорк, където да нарисува нещо „просто ей така“. А най-смелото начинание, което смята да осъществи някой ден е собствена изложба, в която да представи своите произведения, в които години наред влага и частица от себе си.
