Популярната певица Тони Димитрова гостува в Хасково по случай празника на града 8-ми септември. След концерта изпълнителката с романтично-дрезгав глас даде интервю за Haskovo.info , в което сподели мисли за кризата в музиката и извън нея, за младите изпълнители и прическата, с която смая феновете си като водеща на фестивала „Бургас и морето“.
– Тони, за пореден път си в Хасково, променил ли се е града ни след последното ти посещение?
– Честно казано не си спомням колко пъти съм била тук, но са доста . Много съм щастлива като идвам в града ви, понеже ние, изпълнителите, запазваме спомени къде публиката е хубава и с радост след това повтаряме посещенията си. Хасково винаги ми е харесвал, много е красив, задушевен и кипричък и всеки път когато идвам е наистина освежен с нещо ново.
– Като заговорихме за красиви градове, има ли нещо или някой, който би могъл да те откъсне от родния Бургас?
– Да ти кажа мислила съм си го това. Дори са ме питали защо не живея в София, като повечето ни изпълнители. Два пъти съм съжалявала за това – заради големия си приятел Виктор Калев и след турнето ми с Комиците и група „Те“. Това бяха единствените моменти, в които съм съжалявала, че не живея в столицата, при многото си приятели, а в Бургас. Иначе съм си мислила, че ако трябва да живея извън Бургас, трябва да се случи някоя драстична промяна в живота ми или някоя чудовищна, разтърсваща, невъзможна любов. Може би само това би ме накарало да го направя. Има нещо в Бургас, но никой не може да каже какво е , то просто те тегли натам с някаква необяснима магия.
– Отразява ли се кризата на бранша ви? Оплакват ли се твои колеги от финансови проблеми поради липса на участия?
– Ами зависи какво разбираме под криза. Преди време, когато никой не ми беше казал, че мога да отказвам участия толкова се преуморявах, че не знаех ден ли е , нощ ли е. Но неволята учи човека и след време като родих осъзнах, че животът ми не може да бъде само песен и аз също съм майка и нормална жена. От тази гледна точка не усещам много кризата, но безспорно кризата я има – и колеги коментират. Отразява се, хората са си свили бюджетите. Наскоро например бях във Върбица, където ме помолиха да намаля хонорара си и аз се съгласих, понеже това са съвсем нормални човешки неща.
– Познаваш ли някои от по-младите си колеги и харесваш ли ги като изпълнители и хора? Има ли приемственост между младото и по-старото поколение?
– Честно казано не ги познавам с изключение на Невена, която е много културно и мило момиче и добър изпълнител. Тя казва „добър ден“. Миналата година „добър ден“ ми каза и Тома /победителят от „Мюзик Айдъл 2″/.
В интерес на истината не само, че няма приемственост , но няма и уважение. Сякаш всички са се взели прекалено насериозно, а трябва да има уважение. Тези деца не знаят какво да правят по-нататък с кариерата и живота си след толкова много обещания и планове за хитове и световни кариери. Има певци, които постоянно ги налагат по радиа и телевизии, но по този начин продуцентите им правят малко лоша услуга и на хората сякаш малко им дотяга. Именно затова на празниците на различни градове ще видите изпълнители, известни и познати от години.
– Стана дума за българска музика…липсва ли й нещо, за да постигне сериозни успехи извън България?
– Първо ни липсва самоуважение към нашите си песни. Навсякъде в чужбина, където съм ходила, звучи родната им музика. Тук не е така , не си уважаваме песните, а и голяма част от тях са комшийски. Българското е стопирало някъде назад. Относно „Евровизия“ всички разбраха как стават и се манипулират нещата. Там се издънихме с изпълнението на Красимир Аврамов, който май не познава и нотите. Ние лъжем самите себе си и позволяваме това да се случва, как да ни уважават! Именно затова хората казват „обичай себе си, за да те обичат и другите“.
– Как премина лятото ти, имаше ли интересни емоции и гостувания?.
– Лятото мина страхотно! Освен пеенето бях в Турция и Албания. В Албания беше страхотно, не знам скоро дали някой роден изпълнител е бил там. Другото интересно нещо около мен е, че бях водеща на фестивала „Бургас и морето“. Там стана малък фурор, защото бях с кок. Тръгнаха веднага въпроси защо съм била с кок , а не с нещо по-обикновено и т.н. В крайна сметка трябваше да обяснявам на хората, че аз съм единствената певица, която нищо не е показала пред камерите освен едни голи рамене и нямат право да ми забраняват такива „приключения“.
– Пожелайте нещо на хасковлии?
– Да са много много щастливи, много любов им желая и здраве и късмет!.
