След като много пъти е радвала с песните си публиката в Хасково, Ваня Костова вече официално е част от историята на града. Именно тя и синът й Боян бяха избрани да изпълнят за пръв път химна на Хасково в деня на неговия празник – 8 септември. Сладкогласната певица бе любезна да отговори на въпросите, които й зададе Haskovo.info:
– Родена сте в Димитровград, за пореден път гостувате в Хасково….само носталгията ли ви тегли към родния край?
– Дори и да нямаше друго, носталгията стига. Щом я има в теб, тя винаги ще те тегли към родното място, а ти винаги ще си мислиш, че имаш и други сто причини, за да поемаш път обратен.
–Хасковлии ви знаят още от времето на „Тоника СВ“. Спомняте ли си кога за пръв път пяхте пред местна публика и променила ли се е тя оттогава?
– Мисля, че за пръв път пях в Хасково през 82 г. заедно с колегите ми от „Тоника СВ“. И това се случи точно тук, в тази спортна зала, и тогава публиката беше така възторжена…
– Вие вече сте част от историята на Хасково, тъй като тази вечер изпълнихте за пръв път химна на града по музика на Стефан Диомов. Как се чувствате, когато пеете тази песен и ще се превърне ли тя според вас в музикален символ на града?
–Песента за Хасково, която изпяхме с моя син Боян е много красива, но тя ще се превърне в музикален символ, само ако е най-хубавата сред много други песни, посветени на града ви. Но има ли я обичта към родното, има го и творческото вдъхновение, а от тях все ще се раждат песни… Хасково заслужава не една, а още много такива хубави песни!
–Вие пеете на сцената заедно със сина си Боян. По- лесно или по- трудно е когато работиш в тандем с близък човек?
–Какво може да му е трудното да работиш с близък човек, ако той се справя с работата си перфектно и в същото време е изпълнен с обич и грижа към теб, за да можеш и ти да се справяш добре!
–Казват, че „музикант къща не храни”, Боян обаче отдавна върви по вашия път. Не съжалявате ли за избора му и мислите ли, че сте му повлияли?
–Днес много професии къща не хранят. Но кога ли му е било лесно но българина да храни къща! Затова проявява разностранни интереси и само скъпоценното му качество да притежава и разностранни таланти му помага да оцелява. Май мисията на българския родител е най-вече в това да насърчава децата да си се развиват в посоките, които те сами си изберат, дори и да им идват малко в повече. Боян завърши отлично „мениджмънт в туризма“ в международно висше бизнес училище. Сега е студент трети курс в Медицинската академия. А миналата година Министерството на образованието го отличи със званието „Студент на годината“ в категория „Изкуства“, заради многобройните си престижни певчески отличия на национални и международни конкурси, спечелени в рамките само на няколко години. Щом го може, нека си продължава да прави каквото му душа сака.
–В какво се различавате с Боян като характери и като изпълнители?
–Момчето си ме превъзхожда във всичко. Не му се давам само в едно. В опита, особено в горчивия.
–Съветвате ли често сина си по отношение на пеенето, въпреки че той се справя отлично?
–В това отношение не смея да съветвам никого. Толкова деца са искали да им преподавам уроци по пеене, но изпълнител и преподавател са различни неща. А по отношение на Боян още от съвсем мъничък аз съм тази, която съм се допитвала до него. Така ли по-му харесва да го изпея или иначе. Децата проявяват по-добър усет от нас.
–Как релаксирате след концерт?
–Блаженото усещане за успешен концерт като този от празничната програма на Хасково само по себе си е най-добрият релакс. Няма нещо, което да е по-добро.
–Имате ли занимания, които обичате да правите заедно с Боби, извън сцената?
–Да, обичаме да хващаме пътя и да драсваме накъдето ни видят очите. Както вече ви казах той има висша диплома за това. Сами или с приятели, с китара или без китара, пътят винаги ни вика.
–Вашият роден град е смятан за столица на определен тип музика- поп-фолка. Толерантна ли сте към изпълнителите от този бранш и към техните почитатели, срещу които се обявиха много ваши колеги?
–Аз не се обявявам срещу нито един тип музика. Но категорично съм против явлението „чалга” в широкия смисъл на съвременното понятие. „Чалга” като нещо, което е безвкусно, пошло, вулгарно, непрофесионално. „Чалга” като прекрачване на границите на естетичното и красивото. Има я не само в поп-фолка. Може да се чуе и в други жанрове на музиката. Проявява се и в други изкуства, пробива си път навсякъде, във всяка една област на живота ни. Особено опасна е чалгата във взаимоотношенията между хората.
–Пяла сте пред българска публика в чужбина. По- различна ли е тя там от тази тук в България?
–Българската публика в чужбина е уникална! Невероятно вълнуващо е да пееш особено пред разнородна по възраст публика, да срещнеш в погледите на децата, които за първи път в живота си те чуват, любопитството и възхищението на първооткриватели, а в очите на родителите им да видиш искрени сълзи, през които пеят заедно с теб. Тогава осъзнаваш, че държавните граници са рухнали, защото България е навсякъде по света, щом човек я носи в сърцето си. Осъзнаваш, че България не е ограничено, географско понятие, а преди всичко една необятна държава на българския дух.
–Какво ще пожелаете на хасковлии и читателите на Haskovo.info по случай празника им 8-ми септември?
–Хубавата песен, която изпяхме с Боян, ни сроди с Хасково. В нея от името на вас, самите хасковлии, се казва нещо, което е и наше пожелание:
„…И знаем, очаква ни бъдеще бляскаво!
Над нас, над нас Богородица бди!…“
Скъпи хасковски приятели,
Желаем ви от сърце бъдеще бляскаво и над вас винаги Пресветата Богородица да бди!
