7 743.26 лв. са събрани от Коледния благотворителен базар и Коледния прием, организирани от областния управител на Хасково в подкрепа на фондация „Искам бебе“, съобщават от областна администрация.
Haskovo.info припомня, че в базара на 17 и 18 декември се включиха много училища и детски градини. Младото семейство Деница и Николай Стоянови дари 1 850 лв., събрани от сватбеното им тържество.
Областният управител Стефка Здравкова благодари на стотиците дарители, подкрепили каузата „За повече деца в България“. Сумата вече е преведена по сметката на Фондацията и към нея ще бъдат добавени и 570 лв., които са дарени по-рано през годината от общинския съветник Румен Стоянов. Общата сума, която ще бъде разпределена между кандидатите през 2020 г., е 8 313.26 лв.
За да участват в жребия, сроковете на който ще бъдат обявени през следващата година, кандидатите трябва да отговарят на следните критерии, определени от фондация „Искам бебе“:
– Кандидатстващата двойка трябва да е от български граждани, притежаващи постоянен и/или настоящ адрес на територията на Хасковска област за последните две години, преди датата на кандидатстване.
– Кандидатът и партньорът не са поставени под запрещение, както и не са в кръвно родство по права линия или по съребрена линия до четвърта степен помежду си.
– Възраст на жената: от 20 до 43 г. ако извършва процедура със собствен генетичен материал и до 45 г. с донорски генетичен материал.
– Налице е доказана причина за стерилитет – тубарен фактор, намален брой сперматозоиди и др., доказани с медицински документи.
– Двойката е кандидатствала и изчерпала 4 ин витро процедури, финансирани от държавата чрез Център за асистирана репродукция.
– Двойката не подлежи на финансиране от Центъра за асистирана репродукция.
Богаташите бълха ги ухапала за няколко лв. – джобни пари. С пари добро отношение не се купува, нито се изкупават греховете на други от семейството! Проклетията и лошотията на родителите рано или късно се връща, за съжаление дори към несъгрешилите. Такъв е баланса в живота. Каквото се твори в едно семейство – то рефлектира върху всички!
За да направиш добро не е нужно да тръбиш навсякъде. Доброто се прави тихо и незабележимо. Иначе е ясно, че е за реклама и за поправяне на нечий имидж.
Някакава ПРЪДЛА шеф на тая фондация си живее покрай тия дарения но едва ли е дала някой и друг лев
Какви богаташи, какъв имидж? В Хасково всички са новоизлюпени „чорбаджии“ и са от село. Кои ходили по нивите, кои крали по митницата, кои правили бизнес далавери с бивши и настоящи кметове. На тия „чорбаджии“ всичките им пари са от смъкнати кожи на служители и обикновени граждани. Те са със всяка партия на власт и се менят цвета ако е необходимо. А напоследък все с герберите – лижат, мажат, „подаръци“ дават, постове си купуват. Герберите все по партийна линия парашутисти пускат. Така че тези „чорбаджии“ нищо даром не дават – то вече е взето от всички нас. Грабят ни от всякъде! Герберите са узаконили партийния рекет и кражби в града! Когато се печели двойно и тройно от гражданите на този град е лесно да се правят на благородни нашите селски „чорбаджии“!
И по лошо ще става. Сегашните новобагаташи поне си мислят какви далавери да направят и пари да изкарат. Ама техните синчета и дъщерички всичко на готово получават. Нямат и ден работен стаж, ама ги нагласят на управленски постове. И става мазало. А още по зле са тези, дето нямат никакво намерение да работят. Стоят си в къщи и цоцат на мама и тате парите. Още от деца растат с идеята, че като имат пари и за тях няма правила и закони. Нито са възпитани, нито човечни. Особено като гледат как родителите им навикват служители и как се държат като прости скандалжии и скандалжийки! И те в това се превръщат – в изроди с пари и без душа. Също като ония дето са ги отгледали!
Питам се и отговор не чакам. Може ли да си зъл и самозабравил се човек и да получиш уважение – може, ама някой друг път! Може ли да се пльоснеш от нивата в кабинет и да управляваш хора – може, ама някой друг път! Може ли да врещиш наляво и на дясно и да очакваш, че някой ще те чуе, покрепи и застане зад теб – може, ама някой друг път! Може ли да интриганстваш, да заплашваш, да се намесваш в човешки съдби, да гониш, да събираш и разделяш хопа, да манипулираш, да осмиваш и заклеймяваш по твоите си изкривени богаташки критерии и да очакваш добри пожелания вместо клетви – може, ама някой друг път! Може ли от проклетията си постоянно да губиш уж приближени със сканадали и разправии пък да си мислиш, че си велик човек и професионалист – може, ама някой друг път! С болни амбиции не се живее! Народа е казал – колкото по късно, толкова по-силни се връщат клетвите от хората като бумеранг.
„Специални“ пожелания за една много „специална“ „бизнес“ дама от село Х-ли. Да й се връщат всички „добрини“, които е натворила в последните 5 години. 100 – кратно да й се върнат, пък ако си мисли, че са наистина големи „добрини“, то от берекет няма да се отърве.
Проблема на всички началници и директори в града е, че се мислят за богоизбани. Не виждат, че са просто спуснати на такъв пост и са едни послушковци, които трябва да се отплащат и да изпълняват указания на ГРОБарите. Още по-лошо е когато управляват писихически неуравновесени личности особено от женски пол. Лошото е, че парите продължават да затварят очите на всякакви уж контролиращи органи. А още по-страшно е, когато хора за лудницата управляват колективи, решават съдби и дори сте им поверили грижите за децата си. Защото хората са свикнали да си затварят очите пред изкуствените усмивки, пред продрания от крясъци глас, пред злобните погледи на безсилни да получат подобаващото им се в техните очи уважение и преклонение началници и началнички. Простотията и чалгаджийството е посевместно.
Понеже познавам една такава „директорка“ мога да ви кажа, че няма за какво да завиждате на тези „богоизбрани“. Първо, точно тази, която имам пред вид вече е наказана с физиономията си – злобата е изписана по всички възможни начини на лицето й. Такъв човек както и да се наконти, с каквито и марки да се облече – негатививизма си струи от него. Второ – всички, с които контактува не могат да кажат нищо положително за нея, а много хора признават за въпросната, че физически не могат да понасят присъствието й. За съжаление въпросната директорка си мисли, че е много добър ръководител, организатор и човек. Жалко е да си толкова заблуден относно това как те приемат хората – негативизма около нея е толкова голям, че всеки е готов да се съгласи с всяка тъпа идея, само и само за да няма крясъци и порицания; А тя се мисли за велика и иновативна с идеите си и грандоманските си амбиции. Всички й правят мили физиономии и комплименти, защото вече знаят, че трябва да я превъзнасят и да бъдат креативни в четките. Но начина по която я описват, характеристиките, с които говорят зад нея, думите, с които я наричат зад гърба й, „пожеланията“, който отправят за нея са ужасни и най-лошото искренни. Няма за какво да се завижда на някой, който е толкова мразен, за който се говорят толкова лоши неща и който няма никакви истински приятели, който да обичат него самия, а не облагите, финасите му и назначенията, които раздава. Оставете този тип хора сами да потънат в хорската омраза – рано ли късно животът ще ги накаже за злините им. А като гледам от горните коментари, ще се изсипва не само върху тях!
Весело посрещане на новата година, обикновени съграждани. Мир, любов и хора с човешки сърца до вас.