Нашумялата „Президентска опера“ на Христо Бойчев очарова ценителите на хумора в Хасково. Едно голямо симпатично намигване към реалността в страната и света се крие в едноименния мюзикъл, режисиран от Борис Панкин, който гостува снощи на сцената на хасковския театър. В спектакъла играят и пеят куп талантливи актьори, водени от винаги предизвикващия усмивки Мариан Бачев.
Хитроумното произведение е рок-опера, пародия на мюзикъла „Опера за три гроша“. Действието се развива уж в Англия, но паралелите с България са очевадни, а персонажите са типичните за прехода след 90-та година- мутри, корумпирани полицаи, безкрупулни политици, меркантилни дами, заслепени от властта. Всички те искат да се измъкнат от раздираната от мизерия и корупция „Англия“, за да имигрират в проспериращата и чиста „България“.
Мюзикълът разказва за всичко онова, което ни блазни в живота – пари, власт и как всеки от нас жонглира твърде опасно със собствения си живот, за да постигне дребнавите си понякога цели, ограничавайки се до това да сме заможни и недосегаеми, жертвайки всичко, дори и любовта. Иначе комичните ситуации и остър като бръснач хумор не дават мира на зрителя и го карат да се усмихва до моментите, които тъничко ни хвърлят в размишления кое в живота си струва и кое не, какво е свободата и цената на това човек да се бори за по- добро бъдеще и настояще.
Една от главните роли в „Президентска опера“ изпълнява популярният актьор Мариан Бачев, който даде интервю специално за Haskovo.info.
– За кой път си в Хасково, идвал ли си и преди?
– О, да. Играл съм пред хасковска публика и преди. Беше с представлението „Цялата свинщина“ заедно с Кръстьо Лафазанов и Руслан Мъйнов. Направи ми хубаво впечатление театралната публика на Хасково.
– Имаш ли любима постановка, в която си играл или такава, в която още не си, но искаш?
– Ами честно казано ми харесва факта, че сега мога да избирам хората и проектите, в които да участвам. Това най ми харесва в театъра, въпреки че актьорската професия не е финансово обезпечена. В момента много ме зарежда играта ми в мюзикълите „Президентска опера“ и „Оркестър без име“. Ако има подходяща компания , бих се включил в пиесата „Амадеус“ на Питър Шафър и може би в някой от съвременните бродуейски мюзикъли.
– Кино или театър?
– Ами все едно да си избираме между дроб сърма и тирамису (смее се). И двете са вкусни и в различни моменти може да ти се яде всяко едно от тях като едното не замества другото. И двете са добре храносмилаеми, но в България в последните години все е трудно откъм правене на кино.
– Озвучавал си редица герои от анимационни филми и сериали. Имаш ли любим персонаж от тях?
– Да, един от любимите ми сериали беше „Зайнфелд“ , където озвучавам един страхотен актьор като Джейсън Алекзандър. Работатата по епизодите беше много приятна. Също харесвам Джони Браво.
– А има ли някой от тях, чиито черти би искал да притежаваш?
– Ами в повечето случаи всички, на които съм дал глас, са леко луди или истерични , тъй че не бих искал да приличам изцяло на тях. Хубавото е, че чрез тази работа имам възможността да се запознавам с много добри киносценарии и да давам своя принос към това изкуство.
– Имаш доста награди и номинации. По какъв начин едно такова признание повлиява на един актьор по нашите български ширини?
– Винаги е приятно, когато някой те признае, било то публика или критика, но и преди и все още смятам, че публиката е тази, която определя таланта на твореца, защото театърът е изкуство, появило са на площада, сред народа и опитите за капсулирането му като изкуство не винаги са в добра посока. Затова държа най- много на оценката на публиката. И откакто стана ясно, че държа повече на оценката на публиката не съм награждаван . А и в България няма значение наградата за един творец. Това има значение само в Холивуд, където един Оскар влияе на заплащането на актьора. Като пример мога да дам случая с една моя много талантлива колежка, която получи „Аскеер“ за женска роля и 2 години след това беше без работа, не е логично. Това показва, че тук наградата не е от никакво значение. За мен смисълът на театъра остава в това да те признаят тези хора, които специално отделят няколко лева от средствата си, въпреки тежкото си ежедневие.
Лошото е, че понякога гледаните пиеси се обявяват за комерсиални. В момента пък има пиеси, за които като си купуваме билет, трябва да ни се дава и направление за лекар, защото влизаш в театъра, а излизаш подтиснат . Такива спектакли трябва да минат към Здравната каса. Смисълът на изкуството е да те извиси, да те пречисти, а не да те депресира, комплексира и да те обърка.
– Какви са отношенията ти с колегите ти комици от „Шоуто на Слави“ и би ли могъл да ги определиш с по една дума?
– В прекрасни отношения сме и с Виктор и с Краси, познаваме се доста преди това. И двамата са много талантливи, обичам ги много, а и ме посрещнаха много искрено и радушно в екипа, където другаде това рядко се среща.
– Трудно ли е човек да кара хората да се усмихват и какво ти коства това на теб?
– О да, разбира се, че коства, понеже не винаги човек е в нужната кондиция, нужен е много професионализъм, какъвто намирам в „Шоуто на Слави“. Иначе не ми коства нищо, когато знам, че в понеделник вечер заставаш пред камерите и 1 млн. зрители са включили телевизорите, за да видят тази част от шоуто, в която се появяваш ти.
– А кое развеселява теб?
– Ами в последно време най- много дъщеря ми, понеже вече е на 2 годинки и може да говори и измисля невероятни бисери. Жена ми също е човек, който ме кара да се чувствам добре. Както ми бе казал веднъж един голям български режисьор Гриша Островски „Много е важно вечер с кого си лягаш“. И това наистина е така, понеже като денят ти мине е важно при кого се прибираш вечерта.
– Случвало ли ти се е да превръщаш живота си в театър?
– О да, разбира се, когато се е налагало да помогнеш на някой в някоя нелепа ситуация, съм послъгвал благородно. Случвало се е и с приятели и с пътни полицаи например. Но колкото повече се лъже, толкова повече човек навлиза в дебрите на собственото си оплитане, а и не е хубаво да си превръщаш много живота в театър, защото има опасност да го превърнеш в клиника.
