Голям благотворителен концерт в помощ на 40-годишния Христо Трендафилов от Хасково ще се проведе на 19 март от 18 часа в спортна зала „Дружба“.
Организатори са фолклорен клуб „Славяни“ със съдействието на община Хасково и приятели. Концертът е под мотото „Ангели за надежда“ в подкрепа на каузата „Живот без диализа за Христо“.
Ще участват Милко Калайджиев, актьорът Димитър Иванов с куклата бай Тъньо, Георги Петров, фолклорен клуб „Славяни“, женски народен хор „Зора – Зорница“, танцов клуб „Воденицата“, клуб „Любители на фолклора“, танцов ансамбъл „Южняци“, балетна формация „Рона“, ансамбъл „Хасково“, танцов клуб „Тангра“, детски танцов ансамбъл „Южняче“, вокална група „Южняче“, група за народни хора „Тракия“ – Димитровград.
Haskovo.info припомня, че Христо страда от хронична бъбречна недостатъчност от 2015 г. През годините младият мъж е бил подложен на многократни курсове на лечение, но без успех. В края на 2019 г. бъбреците му отказали напълно да функционират и се наложило да се подложи на болезнените процедури на хемодиализа, които увреждат органите му.
Единственият шанс за Христо е трансплантация на бъбрек в Турция, но сумата от 25 000 евро и съпътстващите разходи е непосилна за него.
Христо е баща на 5-годишната Христиана, за която Haskovo.info писа, че от бебе се бори да ходи. Миналата година след много трудности й бяха поставени шини в Германия. През април й предстои ново пътуване до немската болница.
Вече започна благотворителна кампания в помощ на Христо в Helpkarma. Мотото на кампанията е Живот Без Диализа За Христо.
Дарителска сметка:
IBAN: BG96BPBI817010Y3789401
BIC: BPBIBGSF
Христо Трендафилов
След перипетиите вече поставиха шини на 4-годишната Христиана
Провокирана съм от статия за благотворителен концерт в помощ на пациент на хемодиализа. Не мога да разбера, защо всички журналисти пишат винаги „болезнените процедури на хемодиализата“. Процедурата е тежка, изтощителна, продължителна (4 часа, понякога, в зависимост от нуждата и състоянието, 4ч и 30 мин.), но тя в никакъв случай не се характеризира с болезненост. При онези от нас, които сме с постоянен венозен път тип“ фистула“ или“ протеза“ за диализа, и процедурата се извършва с помощта на диализни канюли (игли), може (в редки случаи) да има кратък лек дискомфорт от закачане на нерв от връхчето на иглата. Да, неприятно е, но за кратичък миг, който отминава за секунди и никой не му обръща особено внимание, пък и не е нужно. Случва се. Случва се и вкъщи да се убодем на игла, или да се порежем с нож. Не е трагедия. Процедурите са тежки и изтощителни с това, че машината трябва да извърши за определен, сравнително кратък (в рамките на денонощието) часови интервал работата, която бъбреците вършат денонощно и непрекъснато. Човешкият организъм е изключително прецизно устроен, бъбрекът „знае“ точно колко и кога да изчисти от нашето тяло, а машината е просто една компютърна система със зададени параметри на програма. Тези параметри не могат да бъдат променяни до безкрай. Те се нагласят за всеки отделен пациент индивидуално, но режимите са фиксирани. Апаратът не „мисли“, той следва програмата си. Помпата върти кръвта с 300-400 оборота в минута, което е доста бърза скорост и натоварва сърцето. Има и нещо друго – болните на хемодиализа в един момент губят уринарна функция, или както казваме, вече нямат „диуреза“. Апаратът трябва да изчисти всяка излишна капка вода, която при липсваща диуреза става част от кръвния поток в организма, а заедно с нея и всички токсини, които сме поели от храна, лекарства и напитки, в дните, когато не сме били на диализа. Всичко това, в комбинация, накрая на процедурата води до световъртеж, затруднения в дишането, замаяност, забавено мислене, умора на мускулите и крайниците, понякога главоболие, а понякога пациентът може и да колабира. Но самата процедура НЕ Е БОЛЕЗНЕНА. Да, тя уврежда останалите органи, и колкото помага, толкова и вреди. Животът ти зависи от този апарат. Превръщаш се в негов роб. Казвам всичко това от собствен опит и знания, натрупани за 6 години хемодиализа.
Много пъти ми се задават различни въпроси от познати и приятели по темата. Надявам се, че съм била достатъчно изчерпателна.