За плана на Атанас Узунов и неговите съратници да освободят Васил Левски край Симеоновград, след залавяне му през декември 1872 година, разказват в инициативата си „Любопитно от областта“ от областна администрация.
За Търново-Сеймен (Симеоновград) по време на османския период се знае, че e имал статута на добре развит град с няколко хотела, казина, дюкяни и ханове. Стратегическото местоположение на града, покрай река Марица, е превърнало Сеймен в център с процъфтяваща търговия. Именно през него минават и железопътните линии на Баронхиршовата железница – Цариград – Белово, с разклонение – Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол. Разпределителната гара е създадена както за търговия, така и за да бъде осигурена бързата дислокация и придвижване на войски при евентуална война.
Когато малко преди Нова година заместникът на Васил Левски Атанас Узунов научава вестта, че Апостола е заловен, под негово ръководство започва подготовката по план за освобождаване му. Слуховете, че Дякона ще бъде отведен в Цариград през Баронхиршовата железница, според Узунов, създават уникална възможност той да бъде освободен. Планът е железопътните релси да се разглобят, влакът да бъде дерайлиран и въоръжена чета да нахлуе в него, за да освободи Васил Левски. За целта Атанас Узунов, заедно със своя съратник Бойчо Русев, отиват до клисура в близост до станцията Търново Сеймен, за която в книгата „Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г.“ на Стоян Заимов, издадена през 1986 г. пише: „Ония от читателите, които са имали високата чест да пътуват по железницата на барона Хирша от Пловдив за Одрин, забележили са, че между станциите Каяджик – Търново Сеймен железницата минава през една тясна и ниска клисура, по дъното на която лъкатуши река Марица.“
В книгата са описани още и точните дати на случилите се събития. Във вечерта на 23 януари двама мъже, облечени като турски ловджии с две ловни кучета, обикалят клисурата на железницата. Единият, със свещ в ръка кляка над нея, сякаш отправя молитва, няколко пъти накапва витлата (винтовете) на релсите, след което събира отлетия восък и го прибира в кутийка специално приготвена за това. Вечерта, след акцията, двамата революционери отсядат в къщата на Дойчо Аладжов, председател на симеоновградския таен революционен комитет, и на сутринта отпътуват за Стара Загора. По пътя дават отливките на железничар, за да изработи гаечен ключ, чрез който линиите на железницата да бъдат разкопчани. Двамата се връщат в Търново Сеймен на 27 януари. С получените ключове те отхлабват три от витлата на релсите и успяват да ги разкопчаят. Голямата засадата е подготвена. Всички очакват заповеди за действие от Атанас Узунов, но това така и не се случва, защото на 8 февруари (стар стил), съзаклятниците получават телеграма, която съобщава, че Дякона е бил обесен.
Много интересно