Използването на рециклирани метали става все по-разпространено, а медта е един от най-силно рециклираните метали – дотолкова, че според CopperAlliance.org 75% от медта, произведена от 1900 г. насам, все още се използва.
Според обобщението на USGS за 2017 г., стар скрап, превърнат в рафиниран метал и сплави, е осигурил 170 000 тона мед, което се равнява на 9% от консумацията. Закупеният нов скрап, получен от производствените операции, е осигурил 640 000 тона мед. От общата мед, добита от скрап (включително скрап на основата на алуминий и никел), месинговите мелници са възстановили 73%; медни пещи за топене, рафинерии и производители на отливки – 21%; а различни производители, леярни и химически заводи – 6%. Общото количество на мед от скрап допринася за около 31% от доставката на мед в САЩ.
Медта е високопроводим материал, поради което е популярен за употреба в топло- и електропроводници. Стоманата, от своя страна, също е добър проводник, но с по-ниска проводимост в сравнение с медта. Едни от най-популярните употреби на медта е за военни приложения, окабеляване, водопровод и отопление, тръбопроводи, готварски прибори. Стоманата е строителен материал и най-често се използва за производството на стоманени конструкции, в автомобилостроенето, за изработването на мебели, готварски принадлежности и прибори. Горещовалцувана стомана на листи се използва за производството на корпуси, работни машинни елементи, минни, пътни и товароподемни транспортни машини, купета и каросерии за леки и товарни автомобили, елементи от обшивката на товарни вагони и цистерни, както и за производството на детайли за селскостопанската техника.
За разлика от стоманата, която е метална сплав, медта се среща естествено в природата. Съществуващата наличност на мед е една от причините металът да бъде изключен от списъка с критични минерали, публикуван от Министерството на вътрешните работи в САЩ през май 2017 г. Според статия, публикувана в сп. Earth, минералите, включени в този списък, се смятат за такива, „както с висока национална значимост, така и с риск от прекъсване на доставките – последният критерий беше широко определен, така че да се приложи към полезни изкопаеми, които в САЩ са най-малко 50 процента от нетния внос. Като например, редкоземни метали и кобалт.“ Медът не е включен в този списък, защото макар да играе решаваща роля за електрическото окабеляване, електрическите превозни средства и алтернативната енергия, САЩ разполагат с изобилие от добив на местно ниво, като от медния рудник Bingham Canyon в Юта.
Въпреки това, има критики спрямо изключването на медта от този списък, базирани на факта, че тъй като няколко елемента от списъка са произведени като страничен продукт от добива на мед, самата мед също е критична.
В своя доклад, в който подробно описва методологията, използвана за съставяне на списъка с критични минерали, USGS отбелязва въпроса за съвместното производство, маркирайки, че „стратегиите за увеличаване на вътрешното предлагане на тези стоки също трябва да вземат предвид добива и преработката на приемните материали, тъй като подобреното възстановяване на страничните продукти може да се окаже недостатъчно за задоволяването на потреблението в САЩ”.
Причината, поради която медта беше изключена от списъка, не е, че тя не е съществена като ресурс, а че има „много нисък риск от прекъсване на доставките“, казва Стивън Фортие, директор на Националния информационен център за полезни изкопаеми към USGS, който ръководи дейностите по създаването на списъка. „САЩ е голям вътрешен производител. Ние не внасяме никаква медна руда и внасяме около една трета от метала си… имаме доста здрава вътрешна промишленост“, казва той.
Към 2018 г. САЩ имат нетна зависимост от вноса за 34% от медта, а в исторически план металът никога не е достигнал минималните 50%, необходими за маркирането му като критичен. Въпреки това, с бързия технологичен напредък и растеж, определението за критичност се променя във времето и често не се поддава на прости категоризации.
