В поредицата „Будителите на Хасково“, посветена на Деня на народните будители, община Хасково и д-р Веселина Узунова от Регионалния исторически музей разказват за знаковите личности от миналото на Хасково, посветили живота, семействата и делата си на родния край и неговото благоденствие.
Днес това е личната история на Нестор Марков Демирев, общественик, работил всеотдайно за културното издигане на българския народ, за уредбата и укрепването на българската държава. Той е роден през 1836 г. в хасковското село Криво поле. Завършва училището в селото. Премества се да учи в Хасково, а по-късно и в Пловдив, където е ученик на Йоаким Груев. Посвещава се всеотдайно на учителската професия. Работи на различни места за кратко време – в родното си село, в Харманли, Хасково. През 1867 г. е поканен да учителства в Плевен, където съставя и първите си учебници и участва в учредяването на градското читалище. Със своето поведение на ревностен защитник на българщината и българската книжнина си спечелва уважение и известност сред населението и неприязън и омраза сред гръцката църква и нейните служители в България. Поканен е да преподава в Русе, а от 1873 г. и в Априловата гимназия в Габрово, която по това време е едно от средищата на новото българско образование. В Габрово Нестор Марков продължава да съставя и издава учебници. През 1876 г., наклеветен от местните чорбаджии, той и още трима преподаватели от Априловата гимназия, са уволнени. Назначават ги за преподаватели в Лясковския манастир.
По време на Освободителната война (1877-1878) Нестор Марков е зачислен като преводач в щаба на ген. Гурко. По-късно заради своите заслуги по време на войната е награден с руски орден.
В бурната 1878 г. той е назначен за секретар на хасковския окръжен управител, а след това е префект на хасковски окръг. Нестор Марков участва в създаването на комитет „Единство“ и става негов председател. През 1879 г. той е назначен за префект на Старозагорски окръг и взема активно участие във възстановяването на града и полага грижи за възстановяване и развитие на просветното дело в региона.
През октомври 1882 г. е назначен за окръжен управител на Търновски окръг, а през 1884 г. за окръжен управител в Русе. Навсякъде се проявява като честен и принципен политик, с което си спечелва немалко врагове и неприятности.
През 1887 г. се връща към учителското поприще. Преподава в Първа мъжка гимназия в София, в мъжката гимназия в Русе.
През 1896 г. е последователно окръжен управител в Пловдив и във Варна. През 1894 г. се пенсионира и установява в София. Умира на 24 декември 1916 г. на 80-годишна възраст.
Велик Българин
Ще го помним