Актрисата Ралица Петрова-Туджаро: Нека през новата година да се разделим със страха – ВИДЕО

Актрисата Ралица Туджаро от Харманли тази година се дипломира от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – класа на проф. Жени Пашова, която вади едни от най-добрите театрални кадри.

Ралица играе в спектакъла на Театър ЗОНГ на сцената на столичния Театър Азарян – „Животът е сън“, друго заглавие, което ЗОНГ изкара на софийска сцена този сезон е „Отело“, и двата спектакъла продължават и през 2021 г. Младата актриса казва, че това е много различен прочит и на двата текста. „Животът е сън“ на Педро Калдерон де ла Барка е писан преди 400 г. и по нейните думи звучи ужасно актуално и днес. Винаги залата е пълна, а сега, когато изискванията са до 30% от местата, спектакълът се играе на голямата сцена и всички билети са изкупени.

„Хората имат нужда и потребност от изкуството и това няма да спре. Трябва по-голяма подкрепа. Освен този дух на артистите, който не се знае докога ще издържи, необходимо е зад гърба си да имаме и държава“, казва Ралица. По нейните думи колкото и да е трудно в тези дни на пандемия, актьорите трябва да продължат да играят и да не се позволява на онлайн светът да навлиза толкова много в изкуството, и да се разграничат двете неща. „Не трябва да позволяваме на онлайн света да ограбва живия контакт“, категорична е актрисата.

Ралица си пожелава през новата година да се разделим със страха, колкото и трудно да звучи това. „Нека не се страхуваме и каквото има да ни се случи, то ще се случи! Раждаме се на този свят, за да преживяваме опитности. Сега е такъв момент за цялото човечество. Да си помагаме един на друг. Често се срещам с хора, които споделят страха си, защото някой някъде нещо говори. Медиата е другата голяма смърт и когато хората не четат, и нямат правилната информация, те започват да се страхуват“, споделя Ралица, която за Коледа си е при семейството в Харманли.

Ралица Туджаро желае на всички светли празници и поздравява баща си Христо с имения ден, своите колеги и първи учители Стефан Цирков и Ваня Шекерова, като завършва с думите, че изкуство винаги ще има през каквито и катарзиси да се наложи да преминем.