Хората често се събуждат и си лягат с песен. Поводи за песни много, и тъжни, и радостни, и тържествени, и баладични.
През седмицата станаха ясни част от източниците на замърсяване на хасковската река. Ракиените казани мътели водата /ама то и вода ли имало?/. А пък рибата в река Банска умирала по вина на бирената фабрика в Хасково. Ей, алкохолът – мор на течащата вода. Ракия и бира или чиста вода в реките – това са вариантите, които имаме. Ако се замислим /ама не като оная патка, дето все си я споменаваме/, ще се сетим, че миризмата покрай канала не е особено добра, ама пък как си представяте вечерта да седите пред салатката от зеленчуци, поливани с чиста вода от реката, без да има ракийка. Или пък картофките със сирене да не ги полеем с биричка? Май по-скоро ще приемем миризмата и ще заемем позицията на любители на алкохола. А за рибата какво – ние, българите, риба не обичаме, пък и ни пречат да я хващаме незаконно, т.е. по нашенски. Нищо, можем и на свинско да я караме 
.
„А дали е така?” пееше се преди време в една песен. И това си тананикаме от време на време. Поводът за музикалните ни спомени може да е началото на новото футболно първенство. Дали ние сме върхът /визирам естествено отборът на ПФК „Хасково”/ и ни спъна един млад съдия или пък нещо куца и си търсим оправдание?
Много песни се пеят по време на традиционните Дни на Хасково. Тази година ще ни се наложи нова да си измислим, защото ще трябва да осветим новите светещи фонтани в новия парк срещу театъра. Строи го кметът с пари от общинския бюджет и бърза да го свърши за 8 септември.
През седмицата протестни песни пяха земеделските производители. За какво протестираха те? Май не ни заинтригува особено. Не ни хвана интереса и здравната каса, която дърпа болниците за ушите и ги цака с парите за пътеки.
По горите и полята вече не се пеят хайдушки песни. Защото скоро няма да ги има въобще. Горят ли, горят. Нали помните, че сме първи в статистиката за пожарите в страната.
Обвинението на лирическия герой от песента „За крадец не ставаш, сине” не са били правдиви. Нашенските апаши все по-изобретателни стават. То не са тоалетни, то не са подове. Изобщо кражба му е майката. А докато сме на крими вълна, да кажем, че побоят и за 15 лева става. Пък шофьорите пак си блъскат деца по паркингите и задръстват движението по невнимание. Сигурно затова им горят колите – и нови, и стари.
Помните ли песента на Лили Иванова „Панаири”. Не този път няма да стане дума за наближаващия през септември в Хасково, а за образованието ни. Половин милион излезнали школските рамонти в общината. Колко обаче струва безхаберието на образователните спецове към педагогическите ръководители. Директор на училище си позволил да бие дете. Загрижени учителки го видели и ги уволнил. Да, ама те пък го осъдиха.
С боен марш ловците откриха лова в събота. Печена домашна пуйка хапнаха авджиите преди да тръгнат да гонят дивото.
Децата вече ще имат време да научат песента „Мила моя мамо” заедно с майките си, след като парламентът удължи майчинството, а пък и не се знае дали по-големите ще могат на училище да тръгнат. Бланки за помощите за първолаци в Хасково няма за сега.
Да вземем да изпеем една песен за новите улични настилки, само че по-радостна да си я изберем, че много бавен взе да става ритъмът, пък и за догодина ще ни трябва, когато пак ги асфалтираме пустите му улици, че нещо не ни се нравят ремонтите.
