Анна Щилянова спечели конкурса за директор на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково, съобщават от общината.
Тя е класиране на първо място от конкурсната комисия с 300 точки. На второ място с 283 т. е досегашният директор Кирилка Страшникова, която беше назначена до провеждането на конкурс. Трета е Деница Арнаудова с 243 точки. Анна Щилянова е главен библиотекар в Детския отдел на Регионалната библиотека.
Както Haskovo.info писа, документи за конкурса подадоха трима кандидати, които бяха допуснати. Те се явиха на защита на концепция за дейността и развитието на библиотеката. Длъжността се заема за срок от 4 г.
Браво Ани! Късмет!
Тая Кирилка не стига че е пенсионерка, че и на конкурс се явила. Още се натиска да е Директор.
За директор се натискат само комплексари.
И дано ги пращат и на психотест, че все пак…с деца се срещат, макар и отвреме навреме.
Ти, какво, да не те гризе завист нещо или лична неудовлетвореност, или проста човешка злоба
Завист, че няква там, спечелила конкурс, за който се употребиха думите „срамен“, „съмнителен“ и „нагласен“???
Неудовлетвореност е позитив, води към развитие и самоусъвършенстване. Виж незадоволеност е друго!
За злобата-не позна!
Браво Ани ти си най подходящия човек за този пост успех и Митето да почерпи
Леле, леле смях до сълзи мухахаха по подходящ човек нямаше и да има даже и професор да се беше явил щяха да му дадат едва едва 299.5 точки хахаха поздравления за комисията
ПЪЛЕН АБСУРД – директорка на библиотека – срок или мандат 4 години! А ДИРЕКТОРКА НА УЧИЛИЩЕ – ДО ЖИВОТ ИЛИ ДО ПЕНСИЯ! От това по абсурдно и ПЛАТЕНО – няма!!! И да – ТРЯБВА ПСИХОТЕСТ ама истински и обективен за всеки на директорски пост! Особенно за мизерни женици, чийто слава на злобни и агресивни вещици ги изпреварва още преди да седнат на стола пред бюро и да треперят на вратата да пише – директор – АЗ!
За съжаление селянията ходи по директорските постове – за тях се бутат разни неудовлетворени женици, които си търсят реализиция като директорки! Такива, които нямат нищо друго стойностно и смислено в живота си! И като им дойдат житейски задължения и ситуации в живота РЕВАТ и БЕСНЕЯТ – колко били ангажирани на директорския стол! Ми някой да не ги е вързал за тоя директорски стол! Ама тя неадекватната преценка за собствената значимост им пречи да преценят реално колко са излишни!