Катя Панева: Хиляди хора нямат достъп до нормална здравна грижа. На 11 юли трябва да сложим край на това безобразие

– Госпожо Панева, преди два месеца в кампанията за 45-то Народно събрание говорихте за здравеопазване, за децентрализацията, за социалната ангажираност на държавата. Остана ли нещо, което беше неизказано и искате сега да стигне до хората?

– Трябва да е ясно, че двете кампании – предишната и сегашната са много различни. Тогава се усещаше страхът. Хората се криеха, за да се видят с нас. Освен това тогава имаше и забрана за събиране на много хора заради пандемията. Сега е по-различно. Резултатите ни на 4 април дадоха кураж и успокоиха хората, че дяволът не е толкова черен. Спечелването на мандат в област Хасково подейства мотивиращо на свободните демократични десни хора. Сега те ни търсят за срещи в цялата област. Дори съм изненадана, че хора от села, в които на предишни избори не сме имали гласове, ни звънят с покана за срещи. Не съм пропуснала нито една такава покана, защото нашата цел е да чуем всички проблеми, които години наред са били подминавани, или пък хората са били лъгани.– И какъв извод си направихте? Кой е най-големият проблем?

– Няма най-голям проблем. Всеки проблем може на Вас, или на мен, да ни се стори незначителен, но за конкретния човек той е целият му живот. Ще дам пример със село Студена. До там се стига по безобразен път. Най-лошите пътища в Хасковска област са в община Свиленград – от общинския център до Студена и до Маточина. Но хората в тези населени места вече толкова са свикнали с това, че не им прави впечатление. Те искат достъпно здравеопазване и го искат сега, защото утре вече ще е късно. Това е основен проблем за малките населени места. Нашата здравна система е дебалансирана от години.

Досегашните управляващи много добре знаят това, но не направиха нищо, за да го променят. България е на едно от първите места в Европа по брой лекари на 100 000 души население, в същото време е на последно място в Европа по брой лични лекари на 100 000 души население. И какво се получава на практика – в големите градове населението има достъп до личен лекар, до доболнично и болнично здравеопазване, но в селата и малките градове съвсем не е така. Някъде дори въобще липсва здравна грижа. Да не говорим за денталното здраве. Там нещата, според мен, са тревожно запуснати. Пак да се върна към с. Студена. Там хората разчитат на един фелдшер. Ами утре, когато него вече го няма, да не дава Господ нищо лошо да му се случи на човека, но такъв е животът, какво правим? Друг пример – личните лекари в малките населени места са на средна възраст 60 години. С времето те намаляват. Практиките на джипитата се закриват, нови не се откриват. Хората в тези градове и села са предимно възрастни, с множество хронични заболявания. Много от тях са изправени пред невъзможността да имат личен лекар, защото няма кой да ги поеме. Хиляди хора в региона ни нямат достъп до нормална здравна грижа. След 11 юли трябва да сложим край на това безобразие.

Ето това са огромни проблеми пред хората, а политиците, от които зависи решаването на тези въпроси, години наред са си затваряли очите. Даже сме свидетели на някакви абсолютни аномалии. В тези райони, за които говоря, на предишните избори имаме рекордьор по преференциални гласове, който беше във властта последните 4 години. И какво се получава – там си имат любимец, който се радва на всенародна любов, а в същото време пътищата са окаяни, здравеопазване в селата няма, млади хора също. Хората трябва да са наясно, че бъдещето е в техните ръце. Ако искат да нямат достъп до здравеопазване и разбити пътища, да продължават с рекордите по преференции. Ако искат да имат европейски пътища и нормално здравеопазване, номерът е 23.

– Вие сте политик. Два мандата и половина бяхте общински съветник. Не сте ли и вие една от тези, които са си затваряли очите.

– Категорично не! Като общински съветник многократно съм говорила за това, което и сега казвам. Но местната власт няма механизъм, с който да решава тези проблеми. На локално ниво съм правила, каквото мога. Едно от тези неща е и създаването на фонд „Ин витро“ – нещо, с което много се гордея. Никога не съм била сляпа за здравеопазването на местно ниво. По мое предложение се ремонтира Детското отделение в МБАЛ „Св. Екатерина“ в Димитровград, ремонтираха се и здравни пунктове по селата, стартира и процедура по купуването на скенер за общинската болница. Казвам всичко това, не за да се хваля, а като доказателство за ангажираността ми. Но за това съм говорила вече достатъчно. Сега искам да обърна внимание на нещо друго, което е важно – а именно изцяло нова стратегия за здравеопазване в малките населени места.

– И как точно си я представяте тази стратегия и въобще кога най-рано може да заработи?

– Първо, за да започнем въобще някакви разговори на национално ниво в тази посока, трябва „Демократична България“ да участва в управлението на страната. Надявам се, че ще получа отново доверие и ще представлявам област Хасково в новия парламент. Едва тогава ще имам лостовете за законодателни промени и да започне решаването на проблемите един по един. Веднага давам и конкретен пример. В община Тополовград има само една единствена линейка на Спешна помощ. Представяте ли си – една линейка за цяла община с около 10 хил. души население, които живеят в един град и 20 села?! Там е имало случаи, когато са чакали по 3 часа линейка за случай с инфаркт… Страшно е даже да си го помислиш какво е, а хората живеят с този проблем от години. Не се изискват кой знае какви умения, за да предвидиш, че в Тополовград трябва още една линейка с още един екип.

Друго, което бързо може да стане – държавата да купи медицински хеликоптери, с които да се реагира при нужда в най-отдалечените места при спешни случаи. Това е основен приоритет за нас от „Демократична България“. Това, което посочих, може да се случи в рамките на година, най-много две. За останалите неща трябва повече време, но започнем ли съм сигурна, че в рамките на мандат, мандат и половина можем напълно да променим модела и всички български граждани да имат достъп до своевременна здравна грижа, без оглед на това къде живеят. И пак ще се повторя – ако искат българите тази промяна, номерът е 23.

– А откъде ще дойде този екип в Тополовград? Преди малко посочихте дебалансираната система…

– Ето още един проблем, който може бързо да бъде решен. В България трябва да се въведе системата на работа с парамедици. Тези екипи от парамедици могат да покрият отдалечени места. В никакъв случай обаче не трябва да абдикираме от задължението си да насърчаваме лекарите да вземат специалност „обща медицина“ и да ги стимулираме достатъчно, за да работят в центровете по спешна помощ.

– Споменахте за общинската болница в Димитровград. Чуха се гласове, че „Демократична България“ иска да приватизира общинските болници?

– Глупости (смее се). Даже не искам да отговарям сериозно на подобен въпрос. Тези неща ги разпространяват едни хора които са известни с това, че обслужват досегашната власт.
Моето виждане по отношение на общинските болници е, че те трябва да бъдат подпомагани от държавата и общините, защото при сегашния модел на финансиране основно от НЗОК парите не стигат. Виждате, че всяка година парите за здравеопазване са все повече, а здравните услуги са с все по-лошо качество.

Ако спрем течовете в системата, сигурна съм, че ще има достатъчно средства и за нова апаратура в общинските болници, и за съвременна база, и за по-високи заплати на медицинския и немедицинския персонал. За да функционира нормално една общинска болница тя трябва да разполага с повече специалисти, за да може да обслужва повече хора.

– Общините и сега нямат достатъчно финансов ресурс, камо ли да отделят и за болници…

– Именно за това трябва нов модел на финансиране. От една страна, за да може болниците да дишат спокойно, а от друга да не се налага на общините да дават постоянно кредити на болниците, които както знаете, са търговски дружества и няма как директно да им се дават пари. Но вие засягате една друга много важна тема – финансовата децентрализация на общините. За нея само се говори, но реално я няма в мащабите, каквито управляващите през последните 12 години обещаваха. Ако в общините остават повече пари, ще има и за здравеопазване, и за социални дейности, и за инфраструктура, и за образование… На местно ниво местните проблеми се знаят най-добре и желанието на местните хора да ги решават е най-голямо. Но само с желание не става. Трябват и средства.

Вече не помня от колко години ГЕРБ обещава да промени закона и в общините да остава част от данък общ доход. Ако само 2% от ДОД на физическите лица остане в общините, а не отива както сега в централния бюджет, това прави 800 млн. лв. годишно повече за българските общини. Ние от „Демократична България“ сме категорични, че час по-скоро тази промяна трябва да бъде въведена. Въпрос на допълнителни разговори и с бизнеса, и с Националното сдружение на общините в Република България е какъв процент от ДОД да остава. Ние сме на мнение, че трябва да е около 10% и да се покачва с годините.

– Следващата неделя са изборите. С какво искате да се обърнете към избирателите?

– Мислете и гласувайте!

Купуването и продаването на гласове е престъпление