Огромен мраморен блок от 3-ти век с изобразен медальон откриха археолози при разкопките на крепостта в местността „Балък дере“ в землището на ивайловградското село Хухла.
Редовните археологически проучвания от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София, се извършват от 2007 година. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на община Ивайловград.
Копаейки в нов непроучен квадрат, археолозите разкриха това лято жилище от 13-ти век. При неговото изграждане мраморният блок от 3-ти век е бил използван като укрепващ елемент. Размерите на блока са метър на 50 сантиметра в основата, с височина 1,50 м и с приблизително тегло от половин тон. „Отделихме пръстта между стената и мраморния блок до степен, която позволява да се пъхне ръка, предполагахме, че върху повърхността му има изображение. Така открихме очаквана находка – изображение в голям кръг, с диаметър около 30 см“, разказва Ивайло Кънев.
Вътре в кръга, очертан от повдигнат бордюр, е имало медальон, с пръстите се напипват следите, изчукания релеф. Той е бил издялан и унищожен, както всичко останало в годините, когато е налагано ранното християнство в района. Откритието потвърждава хипотезата на Ивайло Кънев, че на „Балък дере“ е имало голямо древно светилище от 3-ти век. При управлението на император Теодосий Велики, известен с ревностното налагане на християнската религия, всички култове и ереси в империята са забранени. Тогава са унищожени редица езически паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес, споделя ръководителят на проучванията.
Неговата теза, която се потвърждава от все повече доказателства е, че крепостта в местността „Балък дере“ не е стражева, както са смятали първоначално, а мястото може да се окаже богат късноантичен административен център. Крепостите обикновено се строят на недостъпни места и имат кули, за разлика от селищата, които са в ниското и до водоем за питейна вода, с воден и сухопътен път. Разкритият обект се намира на 200 метра от една от древните реки Арда, само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия. А и на стражевите калета надали са присъщи откритите тук монети, стъкло, керамика от Северна Африка и Мала Азия, и нито намек за кули.
Още една „улика“ за новата хипотеза е улицата, която води към площад с досега разкрити размери 10 на 5 м, застлан с хубави дялани плочи с бордюр и 2 порти. Според археолозите, площадът е бил изграден през 5-6 век. Майсторите са използвали мраморните плочи от светилището от 2-3 век, доставени специално за неговото построяване, тъй като в района на „Балък дере“ такъв мрамор няма. Използвали са ги, както и всичко друго, останало от светилището, като готов строителен материал за изграждане на сградите векове по-късно.
Именно откритата група от сгради през сезон 2020 с културен пласт около 2.30 метра изисква много сериозен финансов ресурс, за да продължат пълноценно изследванията и да разкрият блясъка на този забравен град, посочва Кънев. Поради тази невъзможност, на този етап, археолозите ще продължат своите проучвания на изток, разкривайки новооткрития площад, за да може след година да има конкретен научен резултат за връзката между вече откритата Принципия и инфраструктурата в централната част на крепостта.
Кънев акцентира и на друг интересен феномен – фактът, че разрушените зидове, вероятно при пожар, не се поправят, както е навсякъде, а до тях се строи втори зид. Дори и в късната античност строителството е много скъпа инвестиция, което още веднъж потвърждава тезата, че тук са живели богати хора и този административен център е бил изключително важен за региона. В тази обстановка трудно се вписва войнишки гарнизон.
По-интересните находки през настоящия сезон са: камбана, сребърен пръстен, както и рамена от амфора с гръцки букви, токи, ножове, шпора и др.
Обощавайки досегашните резултати явно, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността „Балък дере“ и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на административния център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук“, припомня Ивайло Кънев.
От началото на разкопките Ивайло Кънев събира прашинка по прашинка доказателства за съществуването на антично светилище на „Балък дере“. Археолозите са открили много артефакти като мраморна колона от 2-3 в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Според Кънев това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността.
Тазгодишното проучване отваря нова страница в изследването на „Балък дере“ – разкриването на истината за богат късноантичен град, смята ученът. Той е убеден, че при следващите разкопки ще попаднат и на надписа с името на този административен център.
„Имаме достатъчно податки и от епохата на Рим – монети, керамики, надписи. Площта е над 10 декара с два метра културен пласт. Това е огромна изкопна дейност. За 10 години сме проучили 2 – 3%. Ще се копае на това място още 50 – 60 години“, предсказва Кънев.
Ученият се надява в скоро време да има нормална пътна инфраструктура към „Балък дере“ с указателни табели, за да може лесно хората да стигнат до запазените останки от древната улица, площад, Принципия, дворове. Археолозите са организирали обекта да се поддържа целогодишно, за да се намалят щетите от времевите разрушения, за да се дочака проектът за пълна консервация и реставрация.
