Белоемигранти са сред първите футболисти в Хасковско

Харманли отбелязва днес сто години от началото на организирания футбол в град. За тържествата е поканен най-известният по света български футболист – Христо Стоичков, който в началото на кариерата си е играл за „Хеброс“ (Харманли).

В своята едновековна история местният футбол може да се похвали с още няколко постижения, които са се превърнали в част от летописа на най-популярната игра у нас. Местният „Сокол“ е първият български отбор, използвал едновременно 4-5 чужденци на терена. Харманлийци са имали на резервната скамейка още толкова чуждестранни играчи, но те прибягват до услугите само на най-добрите от тях.

Още от създаването си „соколите“ са съпътствани от спортно щастие. Когато през април 1921 г. е основан първият местен футболен клуб, в съседния Търново-Сеймен (сега Симеоновград) се установява цял един чуждестранен отбор. Той е част от Кубанско кадетско училище, настанено в опразнените казарми на 30-ти шейновски полк. Отборът е известен като „Галиполи“, където най-напред се намира руското военно училище преди да бъде преместено в Търново-Сеймен. През 1921 г. в България са настанени около 30 000 военни от армията на ген. Пьотр Врангел, избягали от болшевишкия режим след разгрома на белогвардейците в Крим.

Любопитен факт е, че първият мач в историята на „Сокол“ е всъщност международна среща – с тима на кубанци през 1921 г. „Галполи“ са с класа над новосформирания харманлийски тим и побеждава с 4 гола.

След упорити тренировки „соколите“ стават все по-добри и на следващата година стигат до равенство с белоемигрантите – 3:3. Между двата тима се завързва истинско приятелство. Съперниците играят срещите си най-често на игрището на 6-ти кавалерийски полк в Харманли. Част от имената на руските футболисти са забравени, но други се помнят и до днес – Клюд, Дмитриенко, Бели, Булгаков, Дятченко… По онова време нямало строги правила за картотекиране на играчите. Белогвардейците играели не само за „Галиполи“, но често обличали и екипа на „Сокол“. Любопитен факт от историята е мач между „Сокол“ и гостуващ отбор от Хасково. Домакините разгромили гостите с 8:2, пет от попаденията забил Клюд. Малко по-късно се състоял и реванш на една от хасковските поляни. „Соколите“ пристигнали, натоварени на две каруци, предоставени им от командването на кавалерийския полк. Харманли пак победили.

Междувременно след закриването на кубанското кадетско училище „Галиполи“ се разпада. Чужденците тръгнали да си търсят други отбори, белоемигрантите се разделят и със „Сокол“. Фридрих Клюд се мести в София и облича екипите на ФК-13 и „Левски“. Звездният миг в кариерата му е през 1927 г., когато става първият чужденец, който облича националната фланелка на България в мач срещу Турция, завършил 3:3. Клюд започва като титуляр, но в 25-ата минута е сменен заради контузия. Това се оказва и последното му участие в националния отбор.

Фридрих Клюд се утвърждава и като един от най-добрите български рефери между двете световни войни. Извън футбола пък си печели име на добър банков чиновник, работил в Бургас и София. Малко са биографичните факти за първия чужденец с екипа на България. Знае се, че е роден в Киев, в семейство на немци. През 1920 г. отказва да приеме болшевишкия режим и напуска Русия. С тима на „Галиполи“ идва в България. През 1944 г. Клюд напуска страната ни, за да избегне евентуално преследване от съветските репресивни органи. Заминава за Германия и до края на живота си живее в Хамбург.

Другата белоемигрантска футболна фамилия достигнала до наши дни е Булгаков. Малкото име не е останало в паметта на някогашните му съотборници в Харманли. Почти сигурно е, че става въпрос за Иван Булгаков – брат на световноизвестния писател Михаил Булгаков. Роден е в Киев през 1900 г. След като изиграва няколко мача за „Сокол“ облича екипа най-силният провинциален отбор у нас– „Владислав“, с който става два пъти е шампион на България. За варненския клуб белоемигрантът изиграва 104 мача и вкарва 26 гола. В морската столица той е известен и с другите си таланти на музикант и поет. През 30-те години Иван Булгаков заминава за Франция при по-малкия си брат Николай. Умира в Париж през 1969 г.

Белоемигрантите-футболисти оставят трайна следа в Харманли, предавайки своя опит на местните момчета. Харманлийския клуб се превръща в един от водещите в страната в началото на 20-те години и демонстрира завидно самочувствие срещу отбори от по-големи градове. И тогава реферите са предрешавали мачове. „Соколите“ гостуват през 1922 г. на пловдивския „Левски“. Първи харманлийци откриват чрез Фрдрих Клюд, но реферът прави всичко възможно домакините да спечелят, в т. ч. и с отсъждането на несъществуващи дузпи. В крайна сметка със съдийска помощ пловдивчани стигат до победа с 3:1.

Този мач показва, че и нравите в родния футбол не са се променили много през тези сто години. Пловдивската преса хвали харманлийци и белоемигрантите, които играят за тях, че били много силен отбор, но най-добрият на терена се оказал съдията. За кой ли път?

Милен Вълчев, РИМ-Хасково