И тази седмица започнахме броенето на дните в понеделник (представяте ли си някой път да го почнем от вторник 
). След горещините, първият ден от новата седмица трябваше да зарадва фолк почитателите с най-големия концерт в годината. Турнето на Пайнер щеше да взриви стадиона. Да, ама жегата отстъпи място на дъжда и така стадионът беше осветен от светкавици, вместо от фойерверки. От музикалната компания така и не можаха да сколасат да предупредят феновете и след няколкократно сменяне на датата в крайна сметка решиха да отложат концерта за 3-ти септември. И добавиха още няколко силиконови чифта към съзвездието, та да се извинят на зрителите, че не си бяха направили метео справката предварително.
Още в първия ден започнахме да броим и друго. Цели трима удавника имаше в региона през седмицата. Първо в понеделник се информирахме, че дете се е удавило в село Татарево. Още не бяхме разбрали резултатите от аутопсията и ето, че в „Студен кладенец” намери смъртта си още едно дете, този път от София. В четвъртък стана ясно, че и „Тракиец” е погълнал човек.
Числото 2 за вторник не беше кой знае колко щастливо за общината. Стана ясно, че от министерски съвет не дават да се строи над реката. Кой пък ги пита тях? В петък областната управителка каза да си гледат работа и не отмени решението на общинския съвет. То това не било река, а канал и си било общинско, та те били в правото си да се разпореждат със строителството отгоре. Нали помните, че реката мирише през лятото? Да не се размирише и по хладно!
В третия ден школските директори се отчетоха кои даскали са за пенсия, ама няма да се пенсионират. Че що им трябва. То частни уроци без училищен щат няма. Да си траят по школата докато не ги изхвърлят от там. БСП пък била обидена на кмета, ама твърдо зад него си стои. Че къде да ходи? Добре, че е той та да се наместват и те все още на по някоя службица, че както са тръгнали вътрешно да се разцепват може и скоро да не си спомняме за столетната им партия. Пък и да не забравяме, че Георги Иванов си знае интереса и, както навремето се водеше син, сега издига Първанов за президент. Ама то това политиката е бошлаф работа, беше казал един дето си мислехме, че не сеща много, пък той бая си знаел нещата как стоят.
Четвъртъкът пак остави града без вода. Е, ние свикнахме вече! Дойде ли средата на седмицата се подготвяме за безводието. Помните ли, че наскоро ставаше дума за монопол? Айде да му идва края, че се не трае!
Петият ден беше ден за повторения. Пак катастрофира неправоспособен шофьор. Пак се запали автомобил. Пак политиците не се разбраха за състава на районната избирателна комисия. Пак властници показаха, че политически нещата са решени отдавна. Пак разбрахме, че монополистите вина за нищо нямат и, че токът спира заради други хора. Пак отчетоха намаляне на безработицата (сякаш пък тези, дето работят, не се чувстват безработни от към финанси в семейния бюджет!). Пак обещанията останаха само на хартия. Първолаците ще вземат дрехи вместо финансова помощ, защото иначе родителите злоупотребявали с парите. Ако вземат, че доскоро нямаше бланки за попълване на молби.
Браво на митничарите тази седмица. На два пъти в последователни дни хванаха хероин на Капитан Андреево. Няма и 10 кила, ама пак е нещо. Не като полицаите – те даже не казват какво става на пътя. Ама ние разбрахме. Наперена софианка с лъскава кола блъсна дядо с мотор. Добре, че му се размина на дядото.
В края на броенето на седмичните дни стана ясно, че хасковският театър не са го закрили (както си мислеха доста хора цяло лято докато уморените театрали си почиваха). И не само това – чак в София ще ходят да играят за децата. Ама те и децата ходят далече да покажат, че са хубави.
И още нещо – шивачки се търсят. И в Хасково, и в Димитровград. Изобщо шивачка да си на днешно време. Работа бол! Ето за това няма безработица.
