Гл.пожарникар Делчо Делчев: Стихията трябва да се уважава
Главен пожарникар Делчо Делчев е в системата на МВР от 18 години. Започнал е като редови пожарникар, преминал е през командир на отделение, а отскоро е началник на дежурна смяна в Районно управление „Пожарна безопасност и спасяване“ – Хасково. Преди два дни Делчо Делчев получи първата си награда в професионален план – трето място в националния конкурс „Пожарникар на годината“ 2010.
– Как се почувствахте като разбрахте, че сте носител на този приз?
– Зарадвах се. Всеки от моите колеги можеше да бъде на мое място. Те я заслужават не по-малко от мен. Имат нужните качества и са достойни да я носят. Като цяло се гордея с наградата.
– Наградата се дава по конкретен повод, какъв е той?
– В края на миналата година получихме сигнал за пожар в автомобил в района на промишления пазар в Хасково. На път за мястото на инцидента разбрахме, че колата е с газова бутилка. Спряхме на 50 метра от автомобила. В този момент бутилката гръмна и се запали постройката до нея, която успяхме да спасим.
– Кой ви запали по професията или по стечение на обстоятелствата станахте пожарникар?
– Чичо ми е бил пожарникар и покрай него се запалих. Бях на 23 години, като започнах в пожарната. Сега вече съм на 41.
– В гасенето на колко пожара сте участвал?
– Доста са. Не съм ги броил.
– Защо не ги броите?
– Защото трябва да се натоварвам с негативна енергия. Дори не знам да имам колеги, които го правят. Това не е геройство. Нашата професия е сериозна. Всеки гледа да се справи със ситуацията и да продължи напред.
– Попадал ли сте в критична ситуация, в която животът ви е бил в опасност?
– Не съм попадал досега и дано да не попадам.
– Имало ли е случаи, в който сте спасявали човешки живот?
– Да. Евакуирали сме много пъти хора при пожари и наводнения. Деца сме спасявали. Спомням си един инцидент на ул. „Тимок“ в Хасково при който спасявахме възрастен човек от горящ апартамент.
– На какво повече разчитате в работата си – на колегите или на техниката?
– Разбира се, че на колегите. Нашата работа е екипна.
– Благодарни ли са хората на пожарникарите?
– Да, повечето. Изразяват я с думи най-вече. По време на горските пожари преди няколко години са ни се отблагодарявали и с храна – домати, сиренце….
– Трябва ли човек да уважава стихията?
– Задължително! Огънят и водата са сериозни бедствия. Трябва да си предвидлив, да се отнасяш сериозно и отговорно към ситуацията и да действаш по-смело. Много често действаме в дадена ситуация без да се замисляме дори какво е можело да стане. Равносметката я правим след като сме си свършили работата.
Браво на Делчо! Заслужена награда!!!!
казва се огнеборец а не пожарникар както ром а не циганин–вече сме в европа а не в анадола