Ели Видева – живот между математиката и поезията

Седмата си поред книга представи официално хасковската поетеса Ели Видева. Стихосбирката е със заглавие „Оживявам“. Правена е през последните 5 години. Първата й книга „Огън под дъжда“ е отпечатана през 1992 г. Следват „Дом“, „Версия Живот“, „Небесен конник“, „Думи за по-нататък“, “ По оста“. Иначе вече 34 години Ели Видева е учител по математика.  

– Каква е тематиката на „Оживявам„?
– Шарена. Има и любов, и всичко друго, което ни заобикаля- това, което ни тежи, което ни вълнува… Защото животът ни в момента на всички българи е достатъчно тежък и има много неща, които могат да се споделят.

– Защо точно „Оживявам„?
– Защото животът ни е подарък, единствен.

– Как се приема книгата?
– Засега добре. Тя е малко тежка- човешки страдания и болки. Имах прекрасен редактор- Милена Милова, която е много фин поет. Държа много на другото око, редакторското. Различно е, когато и друг каже какво мисли. Когато на друг дадена дума не му звучи, значи мога да помисля още.
 
– Математика и поезия. Странно съчетание?
– Въобще не е странно. Разликата е само в знаковата система. И аз не съм единственият случай. Споменавала съм София Ковалевска. Когато я приемат за член на Шведската академия на науките и й дават званието „професор по математика“, на следващия ден я приемат за член на Шведската академия по изкуствата, защото се оказва, че София Ковалевска пише прекрасни детски приказки. Така че- нищо ново.

– Какво за тебе е професията ти? В днешно време лесно ли е да си учител?
– Никак. Учителството е много тежка професия. Аз винаги съм искала да бъда учител и това е нещо, което работя с любов. Единствено тази любов ме задържа в училище.

– Поезията своеобразен отдих ли е за тебе?
Не, не може да се каже, че е отдих. Поезията е друг вид катарзис. Тя е начин да изразя това, което е извън професионалните задължения и ежедневието.

– Къде има повече хляб днес- в математиката или в поезията?
В поезията хляб в България няма. В чужбина има. Не знам защо е така. А в математиката хляб има. Но никъде няма мек хляб. Хлябът е корав.

– На какво се опитваш да научиш учениците?
На най-трудното- да мислят.

– И успяваш ли?
Понякога- да, понякога- не. Зависи от детето. Ако то иска да се научи- се научава, ако не желае, усилията да го научиш въпреки това понякога са хвърлени на вятъра. Но все си мисля, че нещичко остава.

– 7 книги- много или малко са?
Не мога да кажа. Аз не съм от авторите, които трябва да пишат всеки ден. Проведох с Иван Динков един разговор, в който той ми каза: „Ако можеш едно стихотворение да не го напишеш, не го пиши. Ако не можеш да не го напишеш, пиши го!“ Тогава осъзнах колко отговорна работа е писането. Осъзнах, че думи, хвърлени на вятъра, наистина са празна работа. И се опитвам да пиша тогава, когато наистина не мога да не пиша.

– Върху какво работиш в момента?
Работя върху една книга, която се надявам до есента да излезе- сатира. Сатирата е висша форма на автогавра. Това е нещо, което никак не се пише лесно. Темите в нея пак ще са шарени.