Ели Видева – живот между математиката и поезията
Седмата си поред книга представи официално хасковската поетеса Ели Видева. Стихосбирката е със заглавие „Оживявам“. Правена е през последните 5 години. Първата й книга „Огън под дъжда“ е отпечатана през 1992 г. Следват „Дом“, „Версия Живот“, „Небесен конник“, „Думи за по-нататък“, “ По оста“. Иначе вече 34 години Ели Видева е учител по математика.
– Каква е тематиката на „Оживявам„?
– Шарена. Има и любов, и всичко друго, което ни заобикаля- това, което ни тежи, което ни вълнува… Защото животът ни в момента на всички българи е достатъчно тежък и има много неща, които могат да се споделят.
– Защо точно „Оживявам„?
– Защото животът ни е подарък, единствен.
– Как се приема книгата?
– Засега добре. Тя е малко тежка- човешки страдания и болки. Имах прекрасен редактор- Милена Милова, която е много фин поет. Държа много на другото око, редакторското. Различно е, когато и друг каже какво мисли. Когато на друг дадена дума не му звучи, значи мога да помисля още.
– Математика и поезия. Странно съчетание?
– Въобще не е странно. Разликата е само в знаковата система. И аз не съм единственият случай. Споменавала съм София Ковалевска. Когато я приемат за член на Шведската академия на науките и й дават званието „професор по математика“, на следващия ден я приемат за член на Шведската академия по изкуствата, защото се оказва, че София Ковалевска пише прекрасни детски приказки. Така че- нищо ново.
– Какво за тебе е професията ти? В днешно време лесно ли е да си учител?
– Никак. Учителството е много тежка професия. Аз винаги съм искала да бъда учител и това е нещо, което работя с любов. Единствено тази любов ме задържа в училище.
– Поезията своеобразен отдих ли е за тебе?
Не, не може да се каже, че е отдих. Поезията е друг вид катарзис. Тя е начин да изразя това, което е извън професионалните задължения и ежедневието.
– Къде има повече хляб днес- в математиката или в поезията?
В поезията хляб в България няма. В чужбина има. Не знам защо е така. А в математиката хляб има. Но никъде няма мек хляб. Хлябът е корав.
– На какво се опитваш да научиш учениците?
На най-трудното- да мислят.
– И успяваш ли?
Понякога- да, понякога- не. Зависи от детето. Ако то иска да се научи- се научава, ако не желае, усилията да го научиш въпреки това понякога са хвърлени на вятъра. Но все си мисля, че нещичко остава.
– 7 книги- много или малко са?
Не мога да кажа. Аз не съм от авторите, които трябва да пишат всеки ден. Проведох с Иван Динков един разговор, в който той ми каза: „Ако можеш едно стихотворение да не го напишеш, не го пиши. Ако не можеш да не го напишеш, пиши го!“ Тогава осъзнах колко отговорна работа е писането. Осъзнах, че думи, хвърлени на вятъра, наистина са празна работа. И се опитвам да пиша тогава, когато наистина не мога да не пиша.
– Върху какво работиш в момента?
Работя върху една книга, която се надявам до есента да излезе- сатира. Сатирата е висша форма на автогавра. Това е нещо, което никак не се пише лесно. Темите в нея пак ще са шарени.
аааа това е моята бивша класна! Малко ли шамари съм изял от нея, когато не слушах в час 🙂 ама беше готина 🙂 все пускаше майтапи и ни караше да си човъркаме мозъците 🙂 Г-жо Видева, жива и здрава да сте!!!
Математико любима,
поезия във теб най-вече има.
Ели,успех и за следващата книга!
то затова децата ни не успяха да научат математиката – с такава литературка задачи ще решават, да ама не
Това е учителката,която успява да накара учениците
да обичат математиката и точните науки.
Опознава ги и знае по добре от техните родители
в каква област ще се развиват децата им.Психологията
Учител – ученик при нея работи безупречно.
Да има в България повече Учители с главно У като нея,
а не някакви мижитурки ден да дойде друг да мине.
Поклон Госпожо Видева !За теб всичко,което се пише
трябва да бъде изписано с главни букви.
Стихотворенията ти са страхотни!