Като ураган през Хасково мина седмицата.
Отнесоха ни и празничните прояви, и видните гости, и нашенските си неразбории.
В неделя дойде дългочаканото турне на „Пайнер”, барабар с бонусните певици се изсипаха и титулярните 8 да ни попеят та да ни тръгне на добре седмицата на Хасково.
Този път фойерверките си бяха истински, а не като миналия път – светкавици.
Дойде понеделникът и захванахме да празнуваме. Концерт след концерт, изложба след изложба – изнизоха се Дните на Хасково и сякаш и тази година единственият ни спомен от светлата седмица ще е поводът да разказваме.
Във вторник държавните институции показаха колко са отговорни. Данъчните започнаха тяхното си самообучение срещу корупцията, областната плесна на колите стикер за безопасно шофиране.
Срядата довя в Хасково историк и актриса. Ама не кои да е, а най-видните сред тях. Единия заради Съединението, другата за празниците на града. Разбрахме още, че даже и в почивните дни имало транспорт в Хасково и освен това рейсовете си падали по пенсионерки – като ги хванат и не пускат.
Четвъртък пак довя в града разни външни хора, ама тоя път да се поучим от тях. Посланикът на Великобритания се похвали, че страната му била втора по инвестиции в нашата. Ами като ни любят толкова, да звемат да ни дават визи да ги полюбим и ние. Райна Йовчева отчете година на стола на областен управител. То не бяха хвалби, то не бяха хули. Отчете се и бившето ХЕИ. А в село Черна Могила изгоря ветеран-инвалид. Запалил се с цигара, че не му давали да пуши и се криел.
Денят на Хасково чествахме (кой както си знае) в петък. Гостите тоя път бяха хептен видни. Сам президентът дойде паметник на възрожденците да открие. Той пък един паметник – четири черни мрамора изписани със златни букви. По възрожденски от тълпата се опитаха да събудят собствената си неяснотия и завикаха „Предател” към Първанов. Той обаче не се трогна от тия хули и замина да открива ново АГО. Оказа се, че родилното не е построено още, но първата дама поне успя да посади дърво. Под сянката му бъдещите майки да си отпочиват. Президентът се срещна и с още един от кметовете, подкрепили го за следващ мандат – този в Свиленград.
Масларова не я разбрахме за какво дойде. Сигурно президентът не е бил достатъчен. Трябвало е повече да са видните гости в града. Нищо – тя министърката нали ни е социална – захрани журналистите с материал ако не за две, то поне за една цяла вестникарска страница. То не беше ниска безработица, то не бяха високи пенсии и детски надбавки. Почувствахме се като в утопия от съветско време.
И докато още си утопясвахме гръмна скандал. За Деня на Хасково софийски седмичник реши да подари на кмета цели две страници. Ама тоя път не беше поздравително писанието. Написаха каде живее и какво кара Георги Иванов, а то не било нито малко, нито евтино. Написаха още, че скоро щели да го търсят от прокуратурата. Ще видим.
Между другото полицията в своя бюлетин в същия този ден реши да драсне няколко реда за другия скандал. Този с депутата Стаматов, дето уж бил бил, ама не бил май бил. От ОДП-то явно бяха решили, че след три месеца мълчание сред вестите от празничния петък сводката им няма много да се забележи. Че кой да забележи. Медиите, които имат рекламни договори с депутата, а те не са малко, така или иначе и гък не казаха по въпроса.
В петък дойде и вестта за поредното отвлечено такси. Тоя път жертви нямаше. Само малко го уплашили шофьора. Вързали го като по филмите в една барака. Крадецът избягал, ама полицията каза, че го знаят кой е.
И в събота разбрахме за таксиметрово отвличане. Този път обаче даже не го вързали шофьора. Само го заплашили с пистолет и го пуснали по живо, по здраво да си ходи пеш.
С неделята дойде краят на празничната седмица. В тези дни някои ходиха на концерти, други на театър. Трети ядоха кебапчета на Ямача. Повечето само четоха, слушаха и гледаха какво става в града. Както винаги.
