17 421 жени в Хасковска област на възраст над 12 г. са без деца, сочат данните от националното преброяване, проведено през септември миналата година, съобщават от Националния статистически институт.
Жените в региона са общо 97 924. Най-много са с по две деца – 47 256. С по едно дете са 22 894, а с три деца са 7 309. С четири и повече деца са 3 044 жени.
Децата са общо 154 044. На една жена в региона се падат средно по 1.57 деца. За страната средният брой е 1.47.
Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Броят на жените в страната във фертилна възраст нараства до 1975 г., като достига 2 178 000, след което започва да намалява, за да достигне 1 295 000 жени на възраст 15 – 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 – 2021) – 377 000, или 22.5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 г. до 1.58 през 2021 година. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1.5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението, отчитат от НСИ.
Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта. С повишаване на образователното ниво намалява средният брой деца. Данните от последното преброяване потвърждават тази тенденция. Най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование – 2.75 деца. Близък по стойност е този показател за жените със завършено основно и начално образование – съответно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование – 1.25, при 1.47 деца средно за всички жени.
Безработните и без образование жени на възраст 15 – 64 години имат най-висок среден брой деца – 3.07. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0.90. Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 – 64 години.
Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство – 2.25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група.
По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група – 1.79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41, допълват от НСИ.
Разпределението по вероизповедание показва, че средният брой деца е най-висок при жените, изповядващи мюсюлманско вероизповедание – 1.83 деца.
Сред изповядващите християнски вероизповедания най-висок е средният брой на децата при протестантите – 1.82, следват друго християнско (1.63), източноправославно (1.43), католическо (1.36) и арменско апостолическо (1.26).
При жените, които са посочили, че нямат вероизповедание, средният брой деца е 1.40.
