Следпразничната хасковска седмица остави зад гърба си вдигнати знамена и малко цветя във вазите на местните учителки.
След изпълнените с тържества седем дни, посветени на града ни, новата седмица бе някак си скучна и еднообразна. Добре, че в петък децата тръгнаха на училище, та да имаме повод за приказка.
Понеделник донесе вестта, че данъчните са глобили хитър търговец. Платил човекът патент, ама турил още няколко стола, че да хване повече клиентела на пъпа на Хасково. А глобата била два пъти данъка. Че това глоба ли е? Бълха го ухапала.
Затворили били и един шивашки цех, защото работничките били натъпкани в мазе без климатик. А какво, да им изградят хотел лукс и да шият анцузи за ДГ пазара? Не става така, скъпи данъчни и представители на инспекциата по труда. Ходете глобете земеделците – техните работници баш под слънцето са се опнали по нивите и ги пече, сигурно повече отколкото в онова мазе.
Във вторник се събудихме с полицейската сводка, от която ни информираха, че Пъпеша (така му бил прякора) отвлякъл трето такси за по-малко от седмица. Да не бяха го пускали от съда, та да се налага да го дирят после. А между другото три жълти коли в рамките на дни не се крадат лесно. Май, май шегичка си прави човекът. Да вземат да не се шегуват органите на реда с работата си, че представяте ли си как треперят горките таксиджии като им влезе в колата някой мъж на средна възраст с описанието на джамбазина.
След данъчните си колеги, отчет за свършена работа дадоха и от бившето ХЕИ. И те били затворили обекти. И то не като НАП-а и трудовата инспекция – по един. На цели 9 бройки хлопнали кепенците от РИОКОЗ.
Във вторник пламнаха и гробищата, ама не че сме говорили за тях. Буквално пламнаха. Някой хвърлил цигара и колко му е – огънят тръгнал към гробовете. Ама то май било заради неизхвърлената трева.
Срядата довя от юг магистрати, които дошли на гости на хасковските си колеги. Не стига, че преводач не могли да им осигурят, ами и на опит ще ги учат нашите. За сефте ще въвеждат в Турция нова съдебна система и ние ще им служим за пример. Това представяте ли си го? Ние ще даваме акъл! 
Пак в средата на седмицата стана ясно, че хванатият с дребни евра митничар е бил уволнен. За някакви си 35 лева си отиде човекът. А тези дето лапат с хиляди и си оставят къщите незамазани са си на пост и вземат. Ама не дребни.
В четвъртък болничните шефове решиха, че минималните заплати не им стигат. Сметнаха за нужно да получават средни такива. А средната заплата не беши два пъти по-голяа от минималната? Да не забравяме и още едно мъдро решение на болничните управници. Щели да заделят повече от бюджета за заплати, ама не на калпак. Завеждащите отделения и старшите сестри да кажели кой е по-заслужил, та да му разпределят по-голяма порция. Я сега си представете някой дето се скъсва от работа как е в конфлист с оядения си пряк началник колко ще вземе от пая!
Преди учениците да чуят първия звънец, театърът в Хасково реши да открие сезона с представление в детска градина. Няма лошо, ама тая червената със златно сграда за какво я ремонтирахме миналата година. Нали величественото здание е за да се гордеем с него. Да бяхте изиграли нещо там, пък после да гастролирате из градините.
Стана 9 в петък и за сефте тая година из всички училища зазвуча българският химн. Ако и учениците не бяха позаспали всичко щеше да е наред. Заедно с тях на училище тръгна и безхаберието. И на децата, и на учителите, и на родителите. Как не можаха една китка да купят (или да откъснат от някъде), та да пратят на даскалите. Ама те пък едни даскали. (Мнение за проблемите на образованието може да изразите в седмичната анкета на Haskovo.biz)
В събота и неделя си починахме от шума на града. Само вестите от КАТ бяха леко прекалени. Пияни шофьори и смърт на пътя развали почивните дни за малко.
Между другото през седмицата пожарната празнуваше професионалния си празник. Ама между другото. Да вземат да се научат на PR. Само с гасене на пожари в днешно време не става работата.
Поредният мач на „Хасково” завърши с нулево равенство. Точно толкова, колкото и седмицата беше равна и нулева. Айде следващата да е по-малко равна и с по-високи стойности. Кой каквито ги пожелае.
