Вода потече отново от две от най-близко разположените чешми до тополовградското село Орешник – Върбовата и Гробищната, съобщават от общината.
Това стана благодарение на съвместната работа с Българска фондация Биоразнообразие. Върбовата и Гробищната чешми са строени през първата половина на миналия век основно за водопой на животните, докато са на паша, но и като място за отдих на посетителите на този край. Без да знаят, чрез тях, старите чешмари са създали и ценни места за дивата флора и фауна.
Чешмите и временните микро влажни зони, които се образуват край тях са ключови места за много видове насекоми, птици, земноводни. „За съжаление, знанието за строежа и поддръжката на чешмите е отдавна изгубено в нашия край, затова ни се наложи да извикаме майстор чешмар от Родопите, където тези традиции са запазени“, споделя Камен Бакърджиев, който координира дейностите в района от страна на фондацията.
„Той ни насочи към евентуалните причини за пресъхването на чешмите – една от тях беше коренища на близки дървета и храсти да са проникнали във водопровода и да са го запушили. Точно това се оказа и в случая с Върбовата чешма. Там открихме така наречената „конска опашка“ – коренище от близка топола, дълго 7 метра, което беше затлачило тръбите, водещи водата към чешмата“, допълва Бакърджиев.
Разстоянието от извора до Върбовата чешма е около 250 метра. За щастие строителната фирма е ремонтирала същата чешма преди години, затова и са открили лесно проблемния участък – там, където тръбите са били снадени. Но причината за пресъхването не е в самия водопровод, уверява Бакърджиев, а в липсата на поддръжка на растителността край него.
В случая с Гробищната чешма пък, това, което е спряло водата към чешмата не са толкова корените на растенията, колкото самият водопровод, който е бил много стар и никога не е бил ремонтиран.
„Оказа се, че работата ни е била много навременна, защото ако се бяхме забавили още някоя година, водата от извора, щеше да си намери нов път. За щастие, след като подменихме всички тръби с модерни, водата потече и от Гробищната чешма“, разказва Бакърджиев.
Ще бъде възстановена още една чешма, която се намира по-високо в гората, а районът и около трите ще бъде облагороден.
„Спомням си, че когато бях малък при върбовата чешма имаше беседка. Сега е останала само основата й, но ние сме решени да я възстановим и така да превърнем тази чешма в приятно място за почивка и отмора. Гробищната чешма е в по-лошо състояние, затова ще ремонтираме коритата й. Близо до нея преди години имаше и една микро влажна зона, където съм срещал огромно разнообразие от птици и земноводни, много от тях защитени видове. Тя отдавна е пресъхнала и за да я възстановим сме планирали първо да я удълбочим, а след това да насочим към нея водата, която се оттича от Гробищната чешма“, добавя Камен.
Той признава, че се надява с връщането на водата в коритата, да се върне и биоразнообразието. Добри знаци за това вече има – само два дни след ремонта на Гробищната чешма, край нея вече летят пеперуди и други насекоми. Рехабилитацията на водоизточниците ще бъде ценно и за местните стада, а и за туристите. Може пък това да е една стъпка към връщането на хората към Сакар – първо за кратко – за разходка в тази малко позната планина, а след това, защо не и за постоянно.
