Впечатляващата късноантична крепост Букелон в община Свиленград със запазена почти изцяло кула, която съперничи на Хрелювата кула в Рилския манастир, е в един обезлюден район и до нея се достига по разбит републикански път, казва гл. ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей, ръководител на проучванията заедно с магистър Панайот Антонов.
По думите на археолозите пътят липсва, съсипан при строителството на оградата срещу мигрантите и така е изоставен… С дупки, каверни, счупени автомобили, а понякога с две пътни ленти: едната със следи от асфалт, а другата – черен път.
Кулата се нуждае от спешна консервация, но тя не влиза в широко рекламирания „перлен списък“ на обекти от българското културно-историческо наследство. А и самата консервация, без път, няма как да се случи… Така крепостта Букелон попада в по-малко известния списък на загубените, изчезващи паметници от нашето наследство. Тазгодишните проучвания на крепостта при село Маточина започнаха не по вина на археолозите с голямо закъснение, едва в началото на ноември.
През късната античност и средновековието крепостта попада в хинтерланда на Адрианопол и същевременно по трасето на пътя, свързващ провинции Долна Мизия и Тракия, а през средновековието – Българската държава и Византийската империя. По него преминават войските на хан Крум в похода му към Цариград, през лятото на 896 г. – на Симеон Велики, разбил ромеите при Булгарофигон, а през ноември 1328 г. крепостта за кратко е владяна от Михаил Шишман. Недалеч се разиграват и две големи сражения: между готите и Империята през 378 г., в която битка на 9 август загива император Валент, а през 1205 г. – между кръстоносците и войските на цар Калоян и куманите, когато загива и първият император на Латинската империя – Балдуин Фландърски, припомня известната археоложка.
Най-впечатляваща е запазената почти изцяло средновековна, четиринадесетметрова кула с монограм при входа, вероятно на нейния ктитор. Разчитането на монограма продължава вече десетилетие, но една находка на експедицията хвърля нова светлина. Един от откритите по време на разкопките печати от края на XIII в., макар и анонимен, се оказва, че е принадлежал на главния соколар на византийския император. В разчитането на монограма се включва и проф. д-р Вернер Зайбт от Виена, който го свързва именно с главния соколар от края на XIII в.
Доколко обаче ще устои на днешните предизвикателства кулата от крепостта Букелон? Докато държавните институции забележат, че е част от българското културно историческо наследство, по-скоро – едно изоставено културно наследство, и изградят съсипания участък от републиканския път до нея, за да се осъществи така необходимата консервация, може би ще трябва само да се констатира поредният загубен за бъдещите поколения паметник, пише с тревога д-р Мариела Инкова.
