Паметник на тракийския войвода Димитър Маджаров беше открит за празника на Свиленград, съобщават от общината.
Той е дарен от Георги Манолов, кмет на общината от 2004 до 2019 година. Паметникът е в Градския парк и беше открит от Манолов и писателя Захари Карабашлиев. На тържеството се събраха десетки жители и гости на Свиленград.
Монументът е висок 3 метра. Бюстът е излят от бронз, а постаментът е от камък риолит. Скулптор е Дишко Дишков, който е автор и на паметника на ген. Никола Иванов, открит тук през 2017 г. Образец за визията на Димитър Маджаров е негова автентична снимка от сватбата му през 1920 година. До паметника е поставена плоча от черен гранит с информация и спомени за героя.
Идеята, организацията, финансирането и изпълнението на паметника на войводата – спасителя на тракийските бежанци, са дело на Георги Манолов. Той е потомък на бежанци от родното място на Маджаров, село Мерхамли, днес Пеплос в Гърция, и е отраснал със спомените за него.
„Паметникът на Димитър Маджаров е подарък от нашето семейство за Свиленград и нека общината се грижи за него като добър стопанин, каза Георги Манолов след откриването.
Димитър Маджаров и Руси Славов са герои на Тракия, не по-малко известни за нас, тракийци, от Капитан Петко войвода. За нас, които сме израснали със спомените за Беломорска и Одринска Тракия, Димитър Маджаров е светец. Когато моята баба Тодора кажеше „Маджар войвода“ все едно, че казваше „Господ“. Този паметник е за войводата Маджаров, който носи в гените си силните качества на тракийци – скромност, но и непоколебимост в отдаване живота си на своя род, на България. А наред с това и великодушие, защото заветът на тракийци: „Не забравяйте, но не отмъщавайте!“, са негови думи. Такъв е и неговият гроб – скромен гроб, на който има камък от района на Маджарово.
Манолов сподели, че посвещава паметника на своите баба и дядо, както и на внуците си. „Защото чрез него аз се стремя да изпълня една изконна човешка ценност – да предам познанието, което имам, да го предам на поколенията след нас, за да имат младите хора дълбоки корени. Чрез този паметник искам да заместя разказите на покойните ни баба и дядо и поколенията да знаят откъде идват и тогава ще знаят и накъде отиват, за да се стремят да живеят в мир, каквото щастие ние имахме, но такова не са имали нашите предци”, каза още той.
Бившият кмет разказа, че неговият и родът на войводата идват в България от едно и също място. Когато през 1913 г. Димитър Маджаров сформира чета, първоначално в нея е имало петима четници. „Единият от тях се казва Манолов и е мой родов предшественик”, обясни още Георги Манолов многото поводи за решението си да увековечи личността и делото на Маджар войвода.
„Да направиш един паметник, е път, по който не вървиш сам. Началото на този път даде един роман, който започва като военен, но след това преминава в чисто човешка история и колкото повече го четеш, те стиска за гърлото“, разказа Манолов за началото на идеята в Свиленград да бъде издигнат паметник на войводата Димитър Маджаров, визирайки романа на Захари Карабашлиев „Рана“.
Георги Манолов благодари специално за подкрепата при реализиране на паметника на Христо Карамфилов и синовете му – Мартин и Георги, които нарече „сърцати хора“. Благодарност изрази и към директора на Историческия музей Елена Митева за нейната помощ по издирването и предоставянето на историческите материали, както и към художничката Ивалина Недева, която е работила по буквите на паметника. Манолов изказа и голямата си благодарност за подкрепата на Община Свиленград и кмета арх. Анастас Карчев, както и на Иван Атанасов, ръководител на Общинско предприятие „Благоустрояване и озеленяване“. С особено вълнение той се обърна с благодарност и към своето семейство.
В края на словото си Манолов сподели, че със скулптора Дишко Дишков са решили да направят паметник до този на Маджаров и на неговия съратник и боен другар Руси Славов.
В приветствието си писателят Захари Карабашлиев благодари за познанството си с Георги Манолов. „Заради него съм днес тук и чрез него съм с всички вас и това ме прави много щастлив и ръзвълнуван. Паметта е нашата невидима кръв, която ни свързва, ние сме братя и сестри, българи, добруджанци, тракийци, македонци, там, където се говори български език, е България. Както Свиленград е възкръснал като феникс след войните и днес е едно прекрасно място, така и ние трябва да възкресим паметта за тези хора. В България са малко паметниците на спасители и ние днес сме свидетели на исторически момент – откриване на паметник на спасител”, посочи авторът.
Кметът арх. Анастас Карчев поздрави дарителя и всички присъстващи за деня на Свиленград. „В този празничен ден си спомняме за заветите на нашите предци, че няма как да вървим напред, без да разказваме на поколенията след нас за саможертвата, дадена от дедите ни“, каза той.
Въздействащо слово за събитията в началото на 20 век, за личността и делото на революционера Димитър Маджаров изнесе известният историк и учител Димитър Гилев.
Старите тракийски песни „Мерхамли, село тракийско” и „Съчанлийските момчета” изпълни певческа група за автентичен фолклор при Тракийско дружество „Димитър Маджаров” в Кърджали.
Бяха поднесени венци и цветя на новия паметник на Димитър Маджаров. В тържеството със своите изпълнения участва Духовият оркестър на Свиленград „Костадин Манов“.
Литургия и поклонение на връх Шейновец за празника на Свиленград
