С поднасяне на венци и цветя пред паметника на своя поет Пеньо Пенев Димитровград почете 67 години от неговата загуба.
Кметът Иво Димов, директорът на Дирекция „Европейски и национални програми и проекти. Хуманитарни дейности“ Диана Дончева, директорът на Исторически музей Антоанета Станчева, уредникът на Дом-музей „Пеньо Пенев“ Евгения Емилова, общински съветници и граждани бяха сред дошлите да се поклонят пред паметника-костница на поета в парка, който носи името му.
Слово за Пеньо Пенев прочете учителката по литература Бистра Жекова. Рецитал на стихотворението „Вик“ прозвуча в изпълнение на Атанас Атанасов. Песента „Релси“ по стих на Пеньо Пенев, бригадирски и траурни маршове звучаха в изпълнение на Забавно-духовия оркестър, а гласът на поета отекваше сред хората с автентичен запис на поемата „Дни на проверка“. Събитието е част от мероприятията, свързани с Дните на поезията 2026.
На 27 април 1959 г. 28 годишният Пеньо Пенев избира да напусне земния свят. В предсмъртните си писма той пожелава да остане завинаги в Габера, където днес се намира паркът с неговото име.
През 1969 г. Димитровград приема статут за национални поетични празници „Пеньо Пенев“, които се провеждат на всеки две години и има учредена Национална и Международна литературни награди на името на поета.
Има ли такива велики българи днес? Имало такъв ентусиазъм днес? Има ли такива патриоти днес? Има ли такова щастие да строиш България ,да строиш България без да вееш знамето на псевдопатриотизма
Потомци, вий напразно ще се чудите, едва ли ще узнайте нявга вий,КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ КАКЪВ ЖИВОТ ЖИВЯХМЕ НИЙ!
/може би с неточности, но смисълът е тоз/
„ЧОВЕКЪТ Е ЧОВЕК КОГАТО Е НА ПЪТ“ ВЕЛИК ПОЕТ ТОЙ ВЕЧЕ Е ПОСТОЯННО НА ПЪТ. ПОЧИВАЙ В МИР
Млад,талантлив,непокорен,ново и непослушен.Такива не бяха долубвани от комунистически гаулайтери.Той си свърши своето,но тези ,които го мачкаха него и поколението вече са забравени.Жслко ,че трябва да си отиде по този нелеп начин.Хубаво е че градът на тогавашната младеж прави празник на поезията в негова чест