Първите белошипи ветрушки от българската програма за възстановяване на вида бяха наблюдавани на стотици километри от местата, където са излюпени.
Очакваният момент идва след години усилия и близо 2 000 маркирани птици.
Две белошипи ветрушки, маркирани с цветни пръстени бяха засечени в Италия и на гръцкия остров Крит. За екипа на „Зелени Балкани“ това са първите документирани международни наблюдения на птици, излюпени в колониите, възстановени в България – важен знак, че усилията за спасяването на един от най-застрашените соколи у нас дават реални резултати.
Досега екипът вече е получавал ценна информация за придвижванията на белошипите ветрушки благодарение на сателитни предаватели, поставени на част от птиците.
Тези технологии позволяват проследяване на миграционните маршрути, местата за почивка и зимуване, както и предизвикателствата, пред които са изправени птиците по време на своите пътешествия.
Настоящите наблюдения обаче са особено ценни, защото представляват първите документирани срещи с живи маркирани птици от възстановените в България колонии – птици, разпознати благодарение на цветните им пръстени от орнитолози в други държави.
Цветните пръстени не са единствената „лична карта“ на тези птици. Всяка белошипа ветрушка е маркирана и със стандартен орнитологичен пръстен, а данните се събират и обобщават от Българската орнитологична централа към БАН. След проверка на кода в базата данни на проекта „Живот за белошипата ветрушка“ на „Зелени Балкани“ се установява произходът на птиците – колониите, в които са излюпени и отгледани.
На 26 юни италианският орнитолог Джузепе Пасакантандо забелязва и фотографира белошипа ветрушка с цветен пръстен P82 край Таркиния, област Витербо, Италия. Информацията за това ценно наблюдение достига до екипа на „Зелени Балкани“ благодарение на Адриано Таламели, който ръководи програма за маркиране с цветни пръстени в Салина ди Комакио в делтата на река По в провинция Ферара, Италия и който сподели данните и съдейства за идентифицирането на птицата.
След проверка на кода става ясно, че това е птица, излюпена в България – в колонията край свиленградското село Левка в Сакар. Тя е маркирана на 8 юли 2023 г., когато е била едва на около 20 дни. Откритието е още по-интересно, защото P82 се отличава с необичайно оцветяване на оперението си, което я прави лесно разпознаваема.
А мястото, на което е заснета, се оказва истински пример за съжителство между хора и природа – къща за гости Naumanni, носеща името на белошипата ветрушка, чиито собственици активно подпомагат опазването на вида чрез поставяне на изкуствени гнездилки и други природозащитни дейности.
Още по-вълнуващо е, че историята на P82 не завършва само с наблюдението ѝ в Италия. Птицата не просто е достигнала ново място – тя вече се е установила там и се е включила в размножителния живот на вида. P82 е сформирала двойка и благодарение на колегите орнитолози от Италия разполагаме със снимки на нейния партньор.
Малко по-рано от остров Крит дойде още една добра новина. В района на Ханя орнитологът Роберт Шалман наблюдава и снима възрастна мъжка белошипа ветрушка с пръстен Z12. Наблюдението е въведено в съответната база данни, откъдето информацията достига до екипа на „Зелени Балкани“ благодарение на Филиос Акриотис от Greek Bird Ringing Scheme, Biodiversity Conservation Laboratory.
Тази птица е излюпена през 2025 г. в колонията на белошипите ветрушки в двора на Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора. Това е една от трите свободно живеещи колонии, създадени в рамките на програмата за възстановяване на гнездящата популация на вида в България. Птицата е маркирана на 20 юни 2025 г., когато е била на около 20 дни.
За широката публика това може да изглежда просто като две интересни наблюдения. За орнитолозите обаче те представляват безценни научни записи. Всяка повторно наблюдавана маркирана птица е като жива страница от научен дневник. Тя разкрива къде мигрира, как оцелява и дали възстановените в България колонии вече са част от естествената европейска популация на вида.
След години работа по възстановяването на белошипата ветрушка в България, тези две срещи показват, че младите птици не само напускат родните си колонии, не само успешно провеждат своите миграции, но и успешно се интегрират в по-широката мрежа от популации на вида в Европа.
