Дете на 9 години, което извършва убийство, самото то не го разбира като убийство. То го осъзнава като един акт на отмъщение. В случая с 9-годишния Асен, който уби своя приятел Мурад, той преди това е бил обиден от своя другар. Това заяви в интервю за Фокус директорът на Института по психология към МВР доц. д-р Калин Гайдаров.
“Тук възниква втори въпрос. Как може от една обида, каквато и да е тя, да се стигне до убийство като отмъщение? Защото възрастният човек не би направил това или много трудно би го направил. При детето обаче този арсенал от средства, с които може да се управлява социалното поведение липсва”, обясни Гайдаров. Той допълни, че това е така особено когато детето е отгледано в специфични условия. Например непълно семейство, родители, които са зависими от алкохол и наркотици или пък са без постоянни доходи.
“Това е една атмосфера, която сама по себе си потенцира насилието. В семейството детето търси сигурност, обич, грижа… Освен това детето търси приятелството и от друга страна чисто битови неща като светлина, топлина и т.н. Когато тези неща липсват, или дори само едно от тях, самият факт на липсата вече поражда у детето дефекта на социализацията”, поясни Гайдаров. “Оттук нататък това дете ще репликира света, по начина, по който светът около него изглежда. За детето светът се открива най-напред през родителите и когато те липсват, детето излиза на следващото ниво на социализацията, но то не е готово за уроците на улицата”, подчерта Гайдаров.
“За уроците на улицата детето е готово, когато преди това е научено от родителите си. Защо малкият Асен е избрал агресията? Защото всеки един от нас носи агресията у себе си, но ние затова сме хора, за да можем да я управляваме и да бъдем добри един към друг. Но това ние го знаем, когато станем възрастни, когато ни научат родителите ни, учителите ни…”, поясни директорът на Института по психология към МВР.
“Когато се отглежда едно дете е ясно, че родителите не са единственият фактор, защото освен тях има и улица. И съотношението е 50 на 50. Важно за родителите е това съотношение да не е 30 към 70, а да е 50 на 50, защото шансът твоето дете да избере грешният път е 1 към 1. Всеки един от нас носи в себе си някакви посоки. Всъщност това са едни и същи посоки и те са любовта и омразата. Коя от посоките избираме зависи от родители, учители и т.н….”, каза още Гайдаров.
