България в траур

Днешният 10 декември е ден на национален траур в памет на загиналите при катастрофата в Бяла 18 души.

От началото на прехода това е осмият път, в който се обявява национален траур, съобщава Фокус. Според Протокола, където има българско знаме на открито, то трябва да бъде свалено наполовина. Ако има планирани тържества предварително, те трябва да се отменят. Ако това е невъзможно, се препоръчва минута мълчание в началото на проявата или кратко слово в памет на жертвите.

На 7 декември при тежката катастрофа на моста в Бяла загинаха 18 души и бяха ранени 11.

България в черно

От началото на прехода до днес национален траур в България е обявяван седем пъти.

8 април 2004 година е обявен за ден на национален траур в памет на 12-те загинали деца от Свищов при катастрофата в река Лим.
На 6 април 2004 г. в Свищов и в Смолян, а също в Приеполе и Биело поле в Сърбия и Черна гора е обявен траур в памет на загиналите деца в река Лим. Първоначално правителството не обявява национален траур, като обяснява, че такъв се обявява, ако става въпрос за военни, държавни служители, хора, натоварени с мисия от държавата, или когато става въпрос за природно бедствие.

30 декември 2003 година е обявен за ден за национален траур заради загиналите в Кербала български войници.
В деня на национален траур всички национални знамена бяха спуснати наполовина. Отменени и ограничени бяха масовите и развлекателни прояви. Ако тържеството, юбилеят или церемонията не могат да се прехвърлят за друга дата, трагичният повод се отбелязва в рамките на проявата с едноминутно мълчание или слово в памет на загиналите.
На 27 декември 2003 г. първи базов лагер „Индия“ в Кербала е атакуван и кола-бомба пробива загражденията и се взривява. При експлозията загиват петима български военнослужещи – командир на рота сержант Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров – мерач, старши-лейтенант Николай Саръев. Други 27 души от нашия контингент са ранени и са настанени в болница.

23 декември 2001 година е обявен за ден на национален траур. Два дни по-рано, на 21 декември 2001 г. при нещастен случай в столичната дискотека „Индиго“ загиват 7 деца между 10 и 15 години, смачкани от тълпата. В 18.30 ч. около 600 деца напират да влязат в дискотеката. След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта е задушаване. Едно от децата умира на място, четири – по-късно в “Пирогов”, и две – в Първа градска болница.

13 септември 2001 година е траурен ден за загиналите жертви на атентатите в САЩ.
Терористичното нападение, извършено срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 година, отнема живота на хиляди невинни хора. Под рухналите небостъргачи загиват над 2800 души. Предполага се, че в сградата на Пентагона във Вашингтон загиват още около 800 души. Терористичният атентат е извършен посредством четири отвлечени самолета. Няма оцелели от 226- имата пътници в отвлечените самолети. Предполага се, че под развалините на Световния търговски център са погребани над 300 пожарникари и полицаи.

2 септември 1997 година е обявен национален траур в памет на загиналите 11 миньора при експлозия в Бобов дол.
Рудник “Иван Русев”на мини “Бобов дол” се свързва с една от най-големите трагедии в България през 1997 година. На 1 септември 1997 г. в рудника избухва газ гризу, които убива единадесет миньори и ранява тежко още 18 техни колеги.

15 август 1995 година е вторият ден на национален траур за 14-те войника от транспортни войски в София.
На 11 август 1995 година при неизяснени и до днес обстоятелства късно вечерта на Околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. Впоследствие се установява, че по камиона е стреляно, но така и не се открива от кого и защо.
Войниците са от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига на връщане от строителен обект „Манастирски ливади“ към базата им в Обеля. Товарният камион ГАЗ 53А, с който се движели, се удари в трактор Т-150, собственост на „Агромеханизация“ ЕООД, село Белчин, Софийско, и се запалва.
Впоследствие експертите установяват, че газката с войниците се е движела с около 60 км/ч, а тракторът с около 30 км/ч, като относителната скорост при удара между двете машини е била в границите на 80–90 км/ч. След удара избухва пожар, който овъглява почти на място войничетата, като единствен оцелява изхвърчалият от каросерията редник Кръстьо Дунчев, намерен впоследствие в канавката от пристигналите пожарникари.

25 декември 1990 година е траурен ден за загиналите 10 военнослужещи в река Върбица. Край Момчилград талазите на придошлата река Върбица поглъщат екипажите на два танка и няколко бойно-транспортни машини. 10 души са удавени и седем полуживи, са настанени в момчилградската болница.