Хасковският тенисист Григор Димитров иска да подражава на кумира си Марат Сафин
Тази Коледа за семейството на Григор Димитров ще бъде по-различна. Тенисистът ще посрещне големия християнски празник в семейна обстановка, заедно с майка си Мария Димитрова и баща си Митко Господинов. На чаша кафе таткото и майката споделят за кариерата на Григор. Той самия допълва пъзела със случки от кортовете.
– Кога за първи път Григор отиде на корта?
– Митко Господинов: За прохождането на Григор в тениса основна роля има майка му. Не е било фикс-идея от наша страна непременно да го правим тенисист. Всичко стана от само себе си.
– На колко години стъпи Гришо за първи път на игрището?
– Мария Димитрова: На три години. Понеже ракета беше по-висока от него тя беше с отразяна дръжка. Тогва нямаше детски ракети и затова се наложи да му я пригодим. Гришо беше много палав и емоционален. водехме го на кортовете, защото спокойно можеше да бяга на воля по комплекса. На пет години вече започна да се заминава редовно с тенис. Целият ни апартамен беше превърнат в спортни площадки, когато Гришо беше малък. В едната стая се играеше баскетбол. В другата кухнеската маса беше преградена на две с книги и се играеше тенис на маса. В коридора пък се играеше футбол или тенис. От малък не обичаше да губи. След всяка загуба ревеше. Искаше задължително да ме бие, аз бях най-големия му дразнител.
– Григор Димитров: Първият ми спомен, е че влачех ракетат по корта, защото беше доста голяма и тежка.
– Спортът на какво те учи?
– Г. Д.: На дисциплина, но често пъти се случва да нарушавам режима, към който трябва да се придържа един спортист. Когато се събудя с настроение правя всичко перфектно, но когато още отворя очите сутрин и ми е криво и тренировките някак си не вървят.
– Тенисът ли е основната тема вкъщи?
– М. Г.: Избягваме да говорим за тенис вкъщи. Няма смисъл допълнително да се натоварва. по-важното е, когато си е у дома да разпуска. В тениса много съм научил от Атанас Георгиев, един от основателите на този спорт в Хасково, в началото на 80-те години.
– Как преценихте като родители, че синът ви става за тенисист?
– М. Г.: С всяко състезание той подсказваше, че има данни. По никакъв начин насила не сме го бутали да тренира тенис, само защото на нас така ни се иска. От малък играе винаги с една-две години по-големи от него. Навремето, когато Юлия Берберян идваше в Хасково да изнася лекции каза следното: Трябва да станеш най-напред шампион в България, но не само в твоята възраст и в следващата. Едва тогава можеш да се опитваш да пробиеш навън. Така стана и при нас. Още на 12 години Григор игра финал в по-горната възраст. Същата година го изведох във Франция, за да си сверим часовниците.
– Разчитате и на приятели за подготовката на Григор?
– М. Г.: Втора година вече се готвим в Калифорния в академията на Димитър Язаджиев. Той също е хасковлия, възпитаник на местния тенис клуб.
– Ще има ли през следващата година хасковски тенисист на турнир от Големия шлем?
– М.Г.: Получихме предложение за откритото първенство на Австралия, но нямаме достатъчно средства и за това отказахме. Но не сме се отказали от идеята през следващата година да игрем на един 4-те големи турнира при мъжете. Ако Григор бъде в Топ 60 на ITF до 18 години, той ще може да играе юношеския „Уимбълдън“, а преди това ще се пробваме и на „Ролан Гарос“.
– Тенисът е доста скъп спорт, как се оправяте с парите?
– М.Г: Най-скъпо ни излизат самолетните билети. В САЩ за вътрешен полет за един трунир двамата сме платили 3600 долара за билети. Отделно храна и спане, а в Щатите, хич не е евтино. 3 долара е един хляб.
Финансова подкрепа получаваме от Българската федерация по тенис и от ДАМС, които ни отпуснаха средства и с тях покрихме доста от разходите. Много приятели също ни помагат. Това са най-вече български треньори, които работят навън. Трябва да направим уточнението, че юношеските турнири наградни фондове няма.
– Колко хиляди ще ви трябват за следващата година?
– М.Г: От федерацията ни поискаха такъв разчет. По наши груби сметки около 70 000 евро.
– Григоре как разпускаш след тежки състезания? Троите връстници залагат най-вече на дискотеки и интернет.
– Г. Д.: Мразя дискотеките. След тежък турнир мама ме глези, изпълнява ми желанията. Срещам се с приятели. Обичам да чета книги. Последната, която прочетох беше на Дан Браун „Втори шанс“.
– Как си с английския, който е език №1 в тениса?
– Г.Д.: Перфектно. Готов съм за колеж.
– Имало ли е случай, когато си искал да зарежиш тениса?
– Г.Д.: Не, но понякога съм се отчайвал от лошите резултати. Миналата година в Холандия отпаднах още в първия кръг и изпратих на родители се sms: „От мен нищо не става, аз съм един лигльо“.
– М.Г.: Аз също останах много изненадан, че отпаднал още в първия кръг в Холандия. Участието в този турнир беше един от петте, финансирани от европейската тенис асоциация. До Холандия обаче се оказало, че са пътували 14 часа с кола. Легнали са си след полунощ и в 8:30 са го изтъпанили първи на корта да играе, срещу доста корав съперник – първата ракета на Австралия, който на всичкото отгоре и двуметрова върлина.
– Втора година подред Григор печели „Еди Хер“ в САЩ. Миналата година в официалния сайт на турнира бяха объркали и писали, че той е загубил от Алекс Доминян. Този път организаторите не се объркаха
– М. Г.: И сега, когато отворите сайта на „Еди Хер“ ще видите, че като победител за 2005-та стой името на Доминян, а не на Григор. Организаториге така и не пожелаха да си поправят грешката. Затова казах на Григор, че тази година отново трябва да спечели „Еди Хер“, за да напишат правилно името му.
Американците никога не са ни обичали. След като спечелихме „Еди Хер“, пропътувахме 500 километра до Маями, за да участва Гришо на „Ориндж боул“. Излиза за първия си мач, той няма табелка, на която да пише Димитров, България. Просто организаторите не очакваха, че Гришо ще прескочи първия кръг. на втория ден пък му дадоха табелата на другото момче от българия Валентин Димов, който участва при 18-годишните. Обяснявом, че има грешка, че това не е Димов, а Димитров. Организаторите ни отговориха, че важното било, че първите три букви съвпадали и пишело България. На третия ден от неудобство на ръка написали Димитров, България. Едва на финала му направиха табела, на която пишеше името му и страната. По-важното е, че го запомниха.
– Кой ти е любимия тенисист?
– Г. Д.: Марат Сафин. Харесва ми като поведение и на корта, и извън него.
– Сафин често чупи ракетите, ти правиш ли същото, когато си ядосан?
– М. Г.: Само през тази година е счупил шест ракети.
– Разкажи един от случаите, в които счупи ракета на корта.
– Беше на европейското отборно първенство в Москва през лятото. Падах с 0:4 от един белорусин. Скъсах едната ракета и извадих чисто нова. Правех обаче много елементарни грешки и си го изкарах на ракета. Ударих я с яд в земята и тя се счупи. После обаче спечелих срещата с беларусина.
– Това май ще е една от малкото Коледи, на които ще сте цялото смемейство.
– Г.Д.: Миналата Коледа я посрещнахме с татко в самолета на връщане от САЩ.
– М.Д.: Тази година ще сме заедно на Коледа, но Нова година те са ще са в Швеция на турнир. Твърде хубаво щеше да е и за двата празника всички да сме около трапезата.
