Кукери прогониха злото от хасковското ОУ „Св. Климент Охридски“ на Сирни Заговезни.
Учениците и техните родители сами изработиха страшните маски за прогонване на злите сили. Обичаят се провежда традиционно в училището. В двора бе запален и огън, който децата прескачаха за здраве.
От „Климент“ изпълниха и обичая хамкане, а групата „Гайтанче“ изви кръшно хоро. Имаше още песни, наричания и пускане на фенери с послания.
За всички бе подредена трапеза с традиционни за празника ястия, а най-оригиналните костюми получиха награди.
Днес Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от понеделник, започва Великият пост.
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
V Ivaylovgrad imat praznik ,,kukerovden,,. Idete tam da gledate samia obichay.
http://pentecost.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/09/04/.1033106
Православна е една малка част от хората у нас. Мнозинството са езичници все още и езичеството им е дотолкова естествено, че не си го признават. Никой езичник няма да каже: “Аз съм езичник”. Никой, който си връзва мартеници или червени конци против уроки, няма да се съгласи, че е езичник. Той прави това, понеже така правят всички или поради „дребно суеверие“. Без да осъзнава, че всъщност по този начин става част от езически ритуал, а езичеството не е нищо друго освен служба на нехристиянски духове, преклонение пред демони. Демоните не са никак безобидни. Те са изключително силни и злобни. Те намират слабото място на всеки един от нас. И изчакват удобния момент, за да ни ударят. Опитният в духовния живот лесно може да се съгласи с това твърдение. А на неопитния това мнение ще му се стори фантазия.
http://mitropolia.sliven.net/index.php?id=40493
Кукерството не е езически обичай.
Обичаят по нашите земи води началото си от траките, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.
Кукери в село край Карлово.
Бабугери в село Брежани
Кукери в Разлог
Кукери от с.Горна Василица
Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари, са българските карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България) Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.
Думите на нашия Спасител са ,че -,,този род (демони,бесове, зло или както там го наричате) не излизат без пост и молитва,, къде сте тръгнали с едни глупави демонски маски да борите злото (което както виждате се увеличава, обратно пропорционално на техническият ни ,,прогрес,,) ,единственото което постигате е – радостта на тъмните сили и оттеглянето на Божията благодат.
Спрете да прогневявате Бог с езическите си обичаи и суеверия! Как питам ви ще прогоните злото ,като се декизирате като него ?!?! Това е меко казано наивно! Светата ни Православна Църква е определила как и с какво да противостоим на тъмните сили! Започнете да изучаване светата ни вяра ,благодарение на която все още ни има! Така наречените народни традиций като тези за които става дума тук са суеверия (сиреч празна вяра) и са езически ! Не се чудете защо сме на този хал! Господ да се смили над нас грешните ! Амин!
Учителите и учениците в ОУ „Св.Кл.Охридски“ Хасково винаги страстно са пазили и уважавали традициите на нашия народ. Продължавайте все така колеги, дерзайте неуморно, не позволявайте да угасне у вас възрожденската искра, която да разпалва огъня на родолюбието и любовта към родното училище в сърцата на вашите възпитаници.
Фолклорът, Православието и различаването на духовете
На Сирни заговезни почти из цялата страна се провеждат кукерски игри. Както и много други подобни фолклорни обреди, те са свързани с храстиянския календар, а някои от тях (например нестинарството) „усвояват” християнски светци и икони. Тази практика у нас почти не среща църковно тълкувание. Това създава впечатлението, че подобни обреди са ако не църковни, то поне не противоречат на църковността и могат безобидно да се включат в нейната орбита като част от тъй нареченото „битово християнство”.
Това, което се нарича с общото име „фолклор” обаче, не е еднородно от духовна гледна точка. Произходът на повечето съставки на фолклора е езически, което е съвсем естествено, защото християнството идва при славянобългарите след езичеството. Повечето от тези практики са били християнизирани, като отровното жило на бесовската духовност е било изтръгнато от тях и са запазили само формални белези на своя призход. В други случаи обаче магическите практики са се съхранили и до ден днешен.
Самите кукери чрез обличането си в кози кожи извършват обредно магическо „преображение” на своята самоличност. Маските, рогата, ритуалният танц с въртене и подскоци, завладяващият звук на хлопките – това са все съставки на древни шамански практики. Етнографите проследяват корените на тази обредност чак до мистериите, посветени на бог Дионис, в древна Тракия и Елада преди три хилядолетия.
Модерната етнография и антропология изучават подобни „фолклорни” действия главно от позитивистична и атеистична гледна точка. Медиите у нас обикновено свързват пряко църковния календар с присадената към него фолклорност и правят от всичко това смес, наречена „българщина”. Църквата в България почти не се е занимавала с това да ги проучи и да даде свое духовно и църковно тълкувание на „фолклора”. Едно от редките изключения е забележителната студия на архимандрит Методий „Нестинарските игри – езическа бесовщина”, публикувана през 1941 и 1942 г. в сп. „Православен мисионер”.
Необходимо е да се има предвид, че участието в подобни магически практики не е никак безобидно в духовно отношение както за самите участници, така и за обществото като цяло. Това, че са се прилепили към православния календар, че „усвояват” християнски празници, светци или икони в никакъв случай не гарантира, че са православни. Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още св. апостол Йоан: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Йоан. 4:1).