Хасково
„Китна Тракия“ препълни „Заря“ за юбилейния си концерт
Представителният ансамбъл „Китна Тракия“ препълни големия салон на хасковското читалище „Заря“ за юбилейния си концерт.
Ансамбълът празнува 55-годишнина, като много хасковлии изгледаха близо двучасовия концерт като правостоящи. Други пък просто останаха пред читалището и не можаха да се насладят на майсторството на изпълнителите.
„Китна Тракия“ е основан през 1960 г. и досега е изнесъл над 5000 концерта. Има множество награди, включително и международни.
В концерта бе показано всичко най-добро от репертоара на ансамбъла.
Празникът се организира от Тракийското дружество „Георги Сапунаров“ и читалище „Тракия 2008“.
Ансамбълът – майка бих го нарекъл аз.Първите танцьори на ансамбъла са и първите ръководители на ново сформираните танцови състави в града.Това са: Стоян Стайков – Танцов състав при ОКС; Трендафил Димитров – Пионерски и Младежки дом; Иван Станков – Съюз на глухонемите; Марин Иванов – ДНА и др. Всички те са черпили от опита и знанията, предадени им от първия хореограф на ансамбъла – Тодор Стоянов.
Да танцуваш в Тракийския ансамбъл / така се наричаше до 1970 година когато му бе дадена името „Китна Тракия“/ беше престижно. С нетърпение очаквахме времето определено за репетиции.Там беше мястото където се докосваха изпълнителите до магията на фолклора. В дългите години на съществуване в ансамбъла са работили известни ръководители- творци и всеки от тях се стремеше да даде най-доброто от себе си за израстването му.
Сегашното художествено ръководство на ансамбъла е изпълнено с амбицията за овладяване на нови върхове във фолклорното изкуство.Това особено се вижда в работата на младия ръководител на танцовия състав и хореограф-режисьор на ансамбъла Иван Иванов, видяно на Юбилейния концерт снощи в залата на читалище „Заря“. Концертът достави истинско удоволствие и наслада на присъстващите в залата.
КОЛКО ПЪТИ СЪМ ВИ ПИСАЛ, КОГАТО ИМА ТАКИВА МЕРОПРИЯТИЯ ДА НИ ИНФОРМИРАТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО, А НЕ КОГАТО Е МИНАЛО…
Наистина беше удоволствие да ви гледаме! Усещаше се емоцията на сцената а и многото просълзена очи в публиката е достатъчно показателно