Славянските първоучители – братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци от Българската православна църква в края на 19 век. През 1851 г. в Епархийското училище „Св.св. Кирил и Методий“ за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май – нов стил).
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. Оригинално творческо дело, азбуката предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий.
Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.
Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В края на 9-и век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.
Още в най-ранното средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се отбелязва като празник на българската просвета и култура и на славянската писменост.
