Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден. Празникът се почита от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.
Народните вярвания определят Спасовден като предзнаменателен: ако вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
На Спасовден жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за мъртвите си близки и разстилат орехови листа върху гробовете им.
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу Спасовден болни хора и бездетни жени отиват в гори и ливади да берат лековитата билка росен – полско лековито цвете, високо около метър, с червен цвят и листа като на акация.
Променливата дата на празникът (или обичаят ходене на росен) е свръзана и с популярния израз – „Те ти булка, Спасовден!“ – идеята е, че нещо се случва ненадейно и изненадващо, когато човек най – малко очаква.
