Вандали разбиха лъвските глави на паметника на Десети родопски полк

Историята тръгна от Хасково – свиден мой избирателен район, за който продължавам да получавам качествена информация. Там дълго царуваше мустакат кмет, съименник на първия български космонавт. Беше омръзнал на много хора, дори името му беше заличено (къде справедливо, къде – не) от гордостта на града, монумента на св. Богородица. Говореше се, че в кабинета му имало две купчини преписки: такива, които ще минат, и такива, които няма да минат. Въпрос на парични потоци.
Но ето че дойде Крали Бойко Борисов, яхнал коня шарколия, помете той стария кмет и сложи нов, модерен, макар и на старозаветна възраст. Новият кмет беше избран твърде сполучливо – външно прилича на Конрад Аденауер, но вътрешно може да играе хоро. Кампанията му беше добра – господар на мълчанието като Царя. Всичко е окей, докато Аденауер Беливанов не реши да „скъса синджира“. Започна романтична връзка с общинска служителка – връзка, при която и до ден днешен не се знае точно кой кого е покорил и покварил. В сравнение с кмета, служителката е на младенческата възраст между 30 и 40 години и това изглежда е отприщило затлачените канали не неговите жизнени сокове. И защо не? Той е местен велможа, той е аристократ, нему се полагат всякакви феодални права, включително jus primae (или ultimae) noctis. В сюжета се намесва и многопартиен хасковски бизнесмен (Стаматов), който спокойно би могъл да бъде наречен „Мефистофел“, стига да намерим достатъчно основание да наречем кмета Беливанов „д-р Фауст“. Мефистофел започва да изкушава своя Фауст из френската Ривиера с разните му там бентлита и други съблазни, като по този начин го вкарва в полезрението на принципната и морална българска журналистика.
Попаднал веднъж в това специфично полезрение, скъсалият синджира кмет става лесна плячка за политически спекулации. Депутатката Елена Йончева решава, че може да нанесе удар връз глобалния политически опонент (ГЕРБ) на национално ниво. Започва да търси (и да намира) разни роднини на областния координатор Делян Добрев, които били назначени в общината – видите лишуробаджанащината в ГЕРБ е толкова безобразна, че повече не може да се търпи. Същата тази Елена Йончева, която преди време произведе завидно скъпа телевизионна продукция, докато нейният възлюбен беше премиер на Тройната коалиция – плод на смешна случайност, разбира се. Но една Елена не може да бъде нито шурей, нито баджанак.
Надигнаха се осъдителни гласове и о т. нар. „дясно“, оттам, откъдето се насладиха на циганските гласове при предишния кмет на Хасково, Георги Иванов. Неговият син Станислав, благодарение именно на тези гласове, стана депутат от Реформаторския блок. Но това не попречи на бивши активисти на бившия Реформаторски блок да защитят определена своя настояща позиция.