Честваме 3 март, на границата вдигат знамената на 42 метра
На 3 март честваме 131 години от Освобождението на България от турско робство. На днешната дата през 1878 година е подписан Санстефанския мирен договор, с който се слага край на Руско- туската освободителна война.
Хасково ще отбележи празника с тържествено поднасяне на венци и цветя пред паметника на незнайния воин на площад „Свобода“ и концерт.
В Димитровград церемонията започва в 10 часа на площад „България“. По-късно е предвидено шествие до Паметната плоча в парка пред библиотеката и тържествена концерт на откритата сцена на бул. „България“.
На граничния пункт Капитан Андреево в 11 часа знамената на България и Европейския съюз ще бъдат издигнати на 42-метрови пилони. Флаговете са с размер 9 на 15 метра. На церемонията ще присъстват министърът на държавната администрация Николай Василев и областният управител на Хасково Райна Йовчева.
Разпъваха те хиляди на кръст
със теб да оправдаят свойта мъст,
а ти човече- бай Васил,
такова Верую си беше нагласил:
„Ако се бориме за цар и господар,
то и сега си имаме султан…”
Повярвах думите ти сричайки а, бе…
и питах себе си: Без тебе накъде?
Притискаше ме мъст във нечии очи-
„Душманин си и трябва да мълчиш!”
Мълчах и обвинявах себе си във грях,
дали пък пра пра дядо ми е бил от тях?!?
И исках в миг, в затвора да попадна
и сто живота ако можех да открадна,
за да изстрия мръсното петно
оклеветило мойто потекло.
След колко ли живота ще се отмъсти
жаждата за кръв във техните очи?
Ще се налочи ли духът им „осквернен”,
но не от мен, но не от мен.
Поемах дъх, вина поемах аз
а исках да съм друга като вас,
без някой да ми казва как да дишам,
без някой да ме смята за излишна.
Кои човеци ще потърсят дан
за сетните войни –човешка кръв,
където беше паднал от к*ршума пръв
и дядо ми на фронта бранейки България…
Кого ли да виня и аз, че бе убита Джемиле
и малката Тюркян, Биннас…
В нечути гробове в история една ,
където все се крие другата страна
и вместо „хляб и равенство и свобода”
обръщат ни медала от другата страна…
А виждах дядо ми и Левски в оня свят
кафе да пият и да си мълвят:
„Линее наш’то поколение от лен,
А не във името на теб и мен.”
След колко ли живота ще се отмъсти
жаждата за кръв във техните очи?
Ще се налочи ли духът им „осквернен”,
но не от мен, но не от мен.
Поемах дъх, вина поемах аз
а исках да съм друга като вас,
без някой да ми казва как да дишам,
без някой да ме смята за излишна.
Кои човеци ще потърсят дан
за сетните войни –човешка кръв,
където беше паднал от к*ршума пръв
и дядо ми на фронта бранейки България…
Кого ли да виня и аз, че бе убита Джемиле
и малката Тюркян, Биннас…
В нечути гробове в история една ,
където все се крие другата страна
и вместо „хляб и равенство и свобода”
обръщат ни медала от другата страна…
А виждах дядо ми и Левски в оня свят
кафе да пият и да си мълвят:
„Линее наш’то поколение от лен,
А не във името на теб и мен.”
В нечути гробове в история една ,
където все се крие другата страна
и вместо „хляб и равенство и свобода”
обръщат ни медала от другата страна…
А виждах дядо ми и Левски в оня свят
кафе да пият и да си мълвят:
„Линее наш’то поколение от лен,
А не във името на теб и мен.”