За камиларите в Тополовградско през 20 век разказват в инициативата „Любопитно от областта“ от областна администрация – Хасково.
След Ньойския договор от 29 ноември 1919 г. хиляди тракийски българи от селата около Дедеагач, Гюмюрджина и Малгара в продължение на няколко години напускали родните си места и се заселвали по източно-родопски околии на България. Някои от бежанците успели да докарат по новите места и камилите, с които се препитавали. През 1924 – 1925 г. бежанците, населяващи територията на страната, се увеличили и паралелно с това камиларството постепенно се развивало.
Според историческите сведения и данни общият брой на камилите в Кавакли (Тополовград) е бил 300. Камиларите извършвали превоз на товари към трудно достъпните райони по цяла Югоизточна България. Камилите били използвани за превоз на всякакъв вид товари – дърва, въглища, пясък за строежите, товари за военни поделения и гранични застави и др. Камиларят Атанас Йорданов Атанасов разказвал следното: „Сега карахме руда в село Ятаджик (Маджарово) и хубава работа имаше за нас, защото където камилата минаваше, друг добитък не можеше да мине, ала ни изпъдиха горските, уж камилите увреждали гората“.
През следващите години камиларството загубило позициите си като основен източник за поминък, заменен от различни видове транспорт и от 1943 година единственото място в България, в което все още се отглеждали екзотичните животни, било Тополовград. Местните продължили да използват силата им за оране на нивите и градините. Някои камилари лятно време водили по една, две камили по крайморските курорти за атракция и снимки.
В камиларския бит най-тачени били Гергьовден и Димитровден. По Гергьовден стрижели камилите и ги приготвяли за керванджийството през лятото и есента. От вълната правели одеяла, дрехи за обличане или са я продавали във вътрешността на страната. Керванджийският сезон свършвал обикновено след Димитровден.
Софийската зоологическа градина закупила камили от тополовградския камилар Митрю Петков Лафчиев, родом от Еникьой, който имал 16 камили (осем били оставени в софийската зоологическа градина, а осем били продадени в Германия). През 50-те години зоологическата градина отново закупила камили от тополовградските камилари, за да ги заменя за други животни, от други зоологически градини в Европа. Камили от Тополовград също така са участвали в заснемането на филма „Хитър Петър“.
В началото на 70-те години за последно камили били използвани за пренасяне на руда от Маджарово към Кърджали.
