Читалище „Тракия“ в Хасково отбеляза 20-годишнината от кончината на краеведа Борис Колев (1933 – 2001), оставил голям брой ценни изследвания за родния край.
Съществена част сред тях са проучванията на жизнения път и делото на легендарния Капитан Петко войвода. В 1995 г. списание „Родознание/Genealogia“ публикува неговата статия „Родът на Капитан Петко войвода“. Резултат от търсенията му е съставената от него хронограма за живота и дейността на Капитан Петко Войвода, която днес се съхранява в Държавен архив – Хасково. На информация от тази хронограма бе базирана голямата изложба на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково по случай 175-годишнината от рождението на Капитан Петко, която гостува в много градове у нас.
Под заглавие „За юначеството няма забрава“ през 1987 г. Колев публикува в хасковския литературен алманах „Юг“ спомени и разкази, съхранени във фамилната памет на Каракирковия род. Легенди за войводата излизат в книжка, издадена по-късно от фондация „Капитан Петко“. „Царят на Родопите, един гигант по дух и сила“ е публикуваният във вестник „Шипка“ откъс от биографичен очерк. Колев публикува и записани от него в различни селища оригинални текстове на народни песни, възпяващи подвизите на тракийския герой и влезли по-късно в книги. Значими материали по тези теми той помества в сборници, в централни и регионални периодични издания.
В Държавния архив в Хасково се пазят ръкописи на научно съобщение на Колев за ятаци и съгледвачи на Капитан Петко, справка за защитническата дейнаст в района на Минерални бани, уточнения в родословието на националния герой и други материали. Известни са и изследванията на ревностния краевед за дейността на Васил Левски в хасковския край, цитирани в различни издания. Той бе и секретар на общинския комитет „Васил Левски“. Хасковлии помнят и макетите на възрожденски къщи, прецизно изработени от Борис Колев. Сред тях е и къщата на братята Георги и Михаил хаджи Иванчо-Минчеви в Хасково. Макетите са показвани на изложби в Хасково и региона.
Борис Колев е и инициатор за основаването на пещерна група към алпийския клуб при туристическо дружество „Аида“ в Хасково през 1965 г. След множество проучвания е документирал над 70 вулкански пещери в Родопите. Ето две от тях. През 1964 г. картира пещерата „Дядо Паньовата дупка“ в община Димитровград, наречена на иманяр от село Раковски, който пръв влязъл в нея. През 1984 г. заедно с двама участници в клуб „Аида“ Колев картира пещерата Чатал-ин край село Ночево, община Черноочене.
Позабравен е фактът, че именно той е откривателят на Хамбар кая – некропол от четири скални гробници в местност край село Долно Черковище. Негова е първата научно-популярна публикация за скалното светилище през 1965 г.
Борис Колев беше един от първите любители фотографи със собствена фотолаборатория. Беше и радиолюбител, известен есперантист, пееше и в хор „Родна песен“. Обичаше много родния си край и задълбочено изследваше и популяризираше миналото му. Така казват за своя съгражданин днес тракийци, които са общували с него и го помнят с добро.
Освен за Капитан Петко Борис Колев има задълбочено изслезване за Хайдушкото движение в Хасковския край, За войводите Ангел войвода, Караджа Кехая, Индже войвода и Кара Кольо. Много е помогнал и на Николай Хайтов за написване на книги с исторически факти. Това което неговите съграждани не знаят е, че той е и археолог и геолог. Притежаваше великолепна колекция от образци и сечива от каменната епоха, намерени в околностите на Хасково, Източните Родопи и Странджа. Борис Колев НЕ беше създател на Пещерния Клуб, който никога не е бил към Алпийския Клуб в Хасково, но беше един от учредителите му и негов дългогодишен председател Под негово ръководство са картирани всички пещери в Източните Родопи, а също и на други места. Много от тези експонати сега се намират в музея на Пещерното дело в Чепеларе. Дълги години пазеше у дома си бюстовете на Стойчо и Кица Марчеви, които спаси от претопяване и сега са във фоайето на ПГМЕТ- Хасково.