Литературно изкушени хасковлии изпълниха снощи камерната зала на Драматичния театър „Иван Димов“, за да се срещнат с известния театрален и оперен режисьор, композитор и поет Бойко Богданов, вписан в афиша като „варненски хаирсъзин“.
Варненски, защото след като завършва ВИТИЗ, става щатен режисьор на Варненския драматичен театър. Още в студентските години обаче неговият професор го пращал да си общува в кафенето на Съюза на българските писатели, тъй като прозрял и друг негов талант. Другарю Джагаров, ето ти една книга да я прочетеш, казал студентът Бойко Богданов.
Бойко Богданов е работил в повече от 30 драматични и оперни театри у нас и в чужбина, реализирал над 120 театрални постановки от националната и световна класика, от съвременната драматургия, поставил е 10 класически опери, 7 мюзикъла, 1 балет, режисирал редица хепънинги, пърформанси, улични театрални събития, телевизионни спектакли и шоу програми. Негови спектакли са реализирани и на сцената на Хасковския театър.
Сега той застана пред хасковската публика с издадената на 50-годишна възраст първа стихосбирка, последвана в годините от още шест. Не съм имал наум какво да чета от тази книжка, на поезията не бива да се ръкопляска, предупреди той дошлите в залата.
Стиховете на Бойко Богданов са като картините на Салвадор Дали. С кристално чисти и изящно класически, бих рекъл, дори старомодни средства изразява свръхсъвременни, свръхмодерни и луди идеи, пише поетът Стефан Цанев, редактор на книгата му „Свяст“. „Стихосбирките ми са книгите на моите духовни пътища и на моя духовен опит, който не може да стои затворен в пространството на черепната ми кутия. Той издевателства над мен, прави всичко необходимо да бъде споделен“, казва самият автор.
С хасковските ценители той сподели „В годините на тихото безвремие“, „Изневяра“, „Ябълка“, „Мамо, реката пак ми избяга“ и други избрани стихотворения. На пианото бе талантливата Дарина Параскова. Прозвуча и запис на авторска песен в изпълнение на Бойко Богданов. Краят на необичайния рецитал дойде с 16-годишно вино, като онова, възпято от автора: „Налей ми радост в чашата, кръчмарю…“.
Текст и снимки: Янко Найденов
