17 души в България започват всеки нов ден с очакване да чуят, че трансплантациите на бял дроб за българи отново са възможни. Вече 2 години те са обречени, тъй като чуждите клиники отказваха да ги приемат. През това време част от хората, които имат нужда от нов бял дроб починаха.
От вчера отново има лъч надежда, след като стана ясно, че двама българи са заминали за Австрия. Това обаче все още не означава, че им предстои трансплантация, защото тепърва трябва да бъде подписан договор с „Евротрансплант“.
Сред чакащите нов бял дроб е и хасковлията Георги Георгиев. Той е пенсионер по болест от 7 години. Страда от хронична обструктивна белодробна болест. Откриваме го пред ТЕЛК, където за пореден път се бори да му определят по-висок процент, за да получава малко по-висока пенсия.
Това не бих го нарекъл живот – нищо не можеш да правиш. Така започва разказа си Георги. Той е включен в българския списък с чакащи за транплантация през 2015 година. Тогава е ходил на преглед при проф. Клепетко в Австрия. Сега всичко зависи от нашите лекари и от подписването на договор. Георги описва българската здравна система като задънена улица, но надежда все пак има.
Подписването на договор с болницата във Виена стана преди два месеца, а от тогава нямаше развитие, нито пък е ясно как са избрани двамата заминали. Трябва да се обяснява, за да знаем и да сме спокойни, казва хасковлията.
Според него трябва лекарите да бъдат мотивирани, защото сега заплащането им е ниско, но продължават да работят. И хората трябва да разберат идеята на донорството, защото ситуациите са малко, а без органи няма как хора като него да получат нов шанс за живот.
Въпреки че не звучи като оптимист, Георги уточнява, че трябва да се гледа напред, а надежда винаги има и заключва: Слагаш дебелите розови очила, иначе свършваш!
Има и друг начин, освен дебелите розови очила, ама…
чак съм учуден че не сте снимали пак оня пиев дето не спря да се хвали с присъдените си органи.