Георги Георгиев е заместник-председател на ПП „Съюз на свободните демократи“ и Областен председател на партията в Област Хасково. Учредител. Председател е на предизборния щаб на досегашния кмет и кандидат за втори мандат Добри Беливанов.
– Г-н Георгиев, местните избори навлизат в една предзаключителна фаза, как протичат в Хасково и какви са вашите впечатления като цяло и в частност?
– В частност съм изцяло вътре, а като цяло, наблюдавам и отвътре и отвън целия процес и ми прави впечатление колко еднакви и едновременно колко различни са изборите сравнени с други. Еднакви са заради начина на водене на кампании, а са различни заради залога, който стои пред всички.
– В смисъл?
– Еднакви са начините на агитация, еднакви са похватите на кандидатите, еднакви са и самите кандидати. А залогът е различен дотолкова, доколкото позволява на всеки докъде да стигне в тази кампания. За едни целта е частично участие в управлението на общината, за други с по-високи амбиции от досегашните е задължително участие и накрая естествено, истинската цел – кметския пост. Във всеки от случаите обаче, с целите, растат и типовете средства за постигане на тези цели. Прави ми впечатление и един нов елемент, начините на агитация лежат на една обща основа. Тук визирам агитация от опонентите на човека, когото представям и то не от всички опоненти.
– Бъдете по-конкретен.
– Не желая да влизам в конкретика, тъй като ще е противопоказно на начина ни на водене на кампания, отделно и на лични мои разбирания. В кампанията, която водим, се показва какво е направено досега, какво предстои да бъде продължено или да бъде създадено. Акцентите, тъй като става дума за досегашен кмет, са изцяло върху обема свършена дейност от него и екипа му и една нова платформа за бъдещи проекти. Платформата е изградена върху принципа за продължение на един мандат, така е устроена. А начина на водене на кампанията, е точно това да бъде показано и разказано на избирателите. Не да бъдат убеждавани, а да го видят и чуят, то това е и смисъла на една кампания – да се покаже направеното и да се чуе намерението. Затова, конкретизирам ли, ще противореча на казаното току-що.
И тук се връщам на общата основа, за която споменах преди малко. Всичко, което наблюдавам като начин на агитация е едно неглижиране или направо отричане на направеното досега, през тези четири години. Меко казано е неетично, не че съм очаквал етика. Отричането стана основа на предизборните програми на опонентите и постепенно се превърна в агресия, която агресия започна още по-рано или всъщност изобщо не беше спирала. Впечатли ме обаче общия фундамент, върху който са изградени кампаниите на другите участници, затова казах че са еднакви. А що се отнася до личните ми разбирания, не съм привърженик на посочването. Предпочитам да покажа какво мога аз, вместо да посоча какво не може друг. Но пък не всички са като мен.
– Защо не сте очаквал етика?
– Помня какво се случи преди четири години по време на кампанията, помня какво се случваше по време на целия изминал мандат и знам, че сега ще е в още по-голям мащаб. Прекрачиха се граници, които дотогава не бяха прекрачвани, нивото на негативизъм така се покачи, че нямаше еквивалент.
– Вашата кампания на какво се базира?
– На показване. Това е начина за този, който е направил нещата възможни и ги е задвижил -да ги покаже. Най-честният, най-толерантният и най-уважителен подход към избирателите е да им покажеш какво си направил и да им кажеш какво още предстои да направиш. Толкова е лесно. Другият важен елемент от кампанията е личният подход към всеки, начинът да стане съпричастен към това за което се говори или предстои да се случи.
– При другите липсва ли това, няма ли личен подход?
– Има, но е част от стратегия. Тук споделям нещо – за кампанията ни няма нает ПР специалист или агенция. Няма нужда от такива, първо защото противоречи на това, което казах преди малко и второ още по-важно: ПР специалисти се наемат, когато има нужда от стратегия, за да могат да изработят тази стратегия. А на избирателите не може да бъде прилагана стратегия, не могат да бъдат част от програма. Те са избиратели и подхода трябва да е само един – истината. Да им бъдат споделени истински неща и намерения, а не предизборни обещания. В Хасково имаме висока обществена култура, избирателите ни не са маса, която да бъде водена или манипулирана, да не говорим пък лъгана. Има една особена чувствителност в хората към агресията, грубостта, както и към скрити договорки. Различни кандидати са го изпитвали на гърба си през годините.
Друг момент в граденето на една стратегия е използването на емоционалната реакция на хората, декларативната им нагласа или политическата им пасивност. И трите понятия обаче, имат ефект само върху определени групи и не изразяват истинските виждания на електората.
Така че, единственият начин за връзка със избирателя е да му бъде казана истината, да му бъде поискано извинение ако има за какво и да бъде попитан от какво има нужда, с какво да си му полезен. Приемам начините на водене на кампания от други, но единственото, с което никога няма да се съглася и да позволя е заиграването с манталитета на хората, без значение от какво естество е и за чия сметка. Както няма да толерирам и популизма, без значение кой го използва.
– Има ли популизъм?
– Естествено, той е вторият елемент от основата, която споменах преди малко, освен това се гради върху грешни позиции или направо върху тотално незнание на материята. В програмата на един кандидат-кмет има заложено дигитализиране на общината, а тя е в процес на дигитализация от две години. Друг кандидат-кмет бодро и уверено говори за саниране, а то е факт през целия мандат на досегашния кмет и самата община е на едно от първите три места в страната. Преди няколко дни четох интервю с един кандидат за общински съветник, известен красавец, който говори за нуждата от воден цикъл, за нуждата от строителство, оплаква се от тъмни и мръсни улици и от дупки в асфалта, по които си троши колата. Не знам какво разбира от воден цикъл и строежи, още повече, че за едното има задвижени процедури, а другото е факт. Знам къде живее и къде работи, ще му се обадя да отидем с моята кола от тях до местоработата му, да видим къде точно ще си строша колата. Посочи кой може да се справи с всичко, само че не каза как. Друг кандидат за общински съветник е избрал предизборен слоган „За по-добър живот в общината“, само че не се разбира как ще го подобри. Примери много, но основното е, че просто кандидатите се изказват неподготвени и повечето от тях не познават материята. Нито един не каза: „Направени са толкова много неща, но ако аз бъда избран, ще направя още повече“. Или пък „Конкретният начин да се справя с проблема го зная само аз и ето какъв е той“. Това си е някакъв половинчат популизъм, смесен с чисто човешки черти и то не от най-добрите. Но споменах, че не очаквам етика, откъде-накъде да очаквам и добри черти или постъпки.
– Ясно, а какви са изобщо опонентите на човека, когото представяте, след малко ще говорим и за него?
– С изключение на един, познавам всички лично. Всеки по някакъв начин е доказал себе си в своята област, фигури със различен обществен имидж, различни и по характер и по идеология. Издигнати са от политически формации или от преименувани коалиции, някои са с опит в политиката, други сега ще съберат. Нека не се задълбочаваме в анализи на профила им, а и не е коректно да ги обсъждам като личности.
– Добре, а има ли от тях, основен опонент?
– Не. Всички са еднакво сериозни и на едно ниво. Всеки от тях е със своите шансове. Да определя някой като основен, ще е обидно за останалите.
– Сега за човека, когото представяте. Защо всъщност се изразихте така?
– То си е представяне, въпреки че точно той няма нужда от това. Не харесвам израза „представлявам“.
– Добри Беливанов е кмет на Хасково през изминалите четири години. Един напрегнат мандат, през който той стана известен с противопоставянето си на партията, от която беше издигнат и това доведе до различни процеси в общината и града, човекът, който разби Кумгейт, беше обвиняван във всички земни грехове. Това му струваше част от рейтинга или пък може би пък го подобри. Критикуван беше публично от министър-председателя, дори няколко пъти, свалено беше доверието от партията, доколкото си спомням имаше някакви санкции. Успях ли да формулирам точно хронологията?
– Донякъде. Не зная дали е точно определението „напрегнат мандат“, в момента дори не мога да се сетя за друго подходящо, с което да го заменя. Не зная за друг случай, в който кмет да успее да се съхрани и да успее да постигне, това което е започнал, в такава некомфортна среда каквато му устрои част от общинския съвет. Не съм срещал другаде, такова тенденциозно отношение и такъв целенасочен натиск към някого, като се започне от отхвърляне на предложения за важни решения и се стигне до откровено просташкото поведение на определени съветници към него. Не искам да изпадам в подробности, няма да ни стигне времето за цялото интервю, по-важно е, че начинът на поведение на кмета към общински съвет е обратен на техния, постъпките му към тях бяха различни на техните и това му спечели допълнително уважение и съответно вдигна рейтинга му, а не го свали. В хората навън не остана съмнение, как стоят нещата вътре и съм бил свидетел как различни по статут и по характер граждани го подкрепят. Това му създаде и желанието за втори мандат – хората отвън и опората в обществото, защото рядко съм виждал някой с такава огромна обществена съпричастност. За противопоставянето на партията не е съвсем вярно, защото се противопостави на определено лице и на методите на това лице, така че противопоставянето е междуличностно, а не политическо. Оттам дойдоха и обвиненията във всички земни грехове, както казахте. Относно санкциите, не съм чувал за такива, а за критиката от министър-председателя, мисля че е бил подведен относно ситуацията между кмета и партията. Сигурен съм, че ако разбере истината, последствията ще са съвсем различни, за което всъщност не е късно. Но не е моя работа да коментирам действията му.
– Пропуснахте „Кумгейт“.
– „Кумгейт“ е затворена страница, да не се връщаме там. По-важно е какво трябва да се направи, за да не съществуват повече такива понятия.
– Какво трябва да се направи?
– Създателите на такива модели, защото това е модел, да са извън активната политика и да нямат възможност да участват в каквито и да било обществени прояви. Такъв модел нанася продължителни щети на една институция, тъй като е вкоренен дълбоко. В една общинска администрация моделът стига чак до най-ниските нива на управление и затова трябва да бъде сменен или направо изцяло прекратен. Не е чак толкова трудно, тъй като участниците в модела са некомпетентни и съответно зависими от създателя служители. Но с отстраняването на създателя се срива самият модел и никакви следващи прояви не могат да го възстановят.
– Така, досега говорихме за другите кандидати за участие в управлението на община Хасково. Да говорим сега за Вас, за човека когото представяте, както се изразихте и за хората, гласували ви доверие като кандидат-съветници от вашата листа. Какъв човек е и какво направи той, за да застанете зад него или каузата му? Защо му се доверихте?
– Да говорим за мен, няма да е кой знае колко интересна тема, предпочитам да говорим за другите. Всъщност всички сме свързани и може да стане дума и за мен. Между Беливанов и мен стои една много проста човешка формула – приятелство. Приятелство, което беше проверено и устоя на всичко през тези четири години. Иначе е от двадесет и четири. Не ми беше нужна друга причина да съм до него през времето и да застана зад кандидатурата му сега. Самият той като личност е със странно противоречив характер – присъщ на това поколение. Понякога се поддава на сантименти и греши, друг път минава през ситуации и направо ги стъпква без задръжки и без жалост, има невероятна интуиция за човека срещу него и рядък инстинкт за самосъхранение. Това са някои от качествата му. Да разкажа какво е направил през мандата, няма да стигне времето, а и да не превръщаме интервюто в предизборна трибуна. Споделям само две основни неща: Първото е, че Беливанов създаде спокойствие навсякъде.
Създаде спокойствие в администрацията, особено през втората половина на мандата. Всеки работеше спокойно, не се тревожеше за неща, за които се е тревожел преди и мисля, че по-голямата част от администрацията му се довери точно заради това.
Създаде спокойствие в бизнеса от всички групи, нещата които преди задушаваха или направо смазваха бизнеса отпаднаха. Самият бизнес оцени това и също му се довери, просто случаи, в които преди е плащано, станаха безплатни и законови. Говорил съм с бизнесмени от всякакъв калибър и точно този мотив определя доверието им към Беливанов, както и към общината.
Създаде спокойствие в политическите сили от своя страна и част от тях отговориха на това с подкрепа. Въпреки, че други се обединиха срещу него, това спокойствие си остана в партиите.
Създаде спокойствие в хората навън. Всички разбраха за какво служи институцията и самият кмет и отношенията граждани-община станаха перфектни. Бил съм свидетел как ситуации дори от битово естество се разрешават лесно и това остава една причина за доверие от хората.
Създаде спокойствие в селата, кметовете си го благославят и направо си казват, че такова отношение не са виждали досега, а някои са вече втори или трети мандат. Създаването на спокойствие в такъв политически дискомфорт си е постижение и не е по силите на всеки.
Второто основно нещо е замисълът или идеята за повече участие на гражданите в управлението на общината и първата стъпка към изпълнението на това е листата за общински съветници. Това е единствената листа, която изцяло е съставена от граждански квоти, без политически лица и най-важното: с изключение на един, никой от кандидатите не е бил досега общински съветник. В това е идеята за цялостно участие на гражданите в местното самоуправление. Така че, ако трябва да се строи нов модел, той трябва да е конкретен, индивидуален, безкомпромисен и завършен. Ето това са две от опорните точки, върху които построихме и кампанията.
– Интересно, досега не бях чувал такива доводи. Кажете сега за кандидатите?
– Кандидатите са една много сериозна група капацитети, редувани с друга група необременени от политика или от интереси, млади хора. Листата не е цялостна, първо защото е невъзможно попълване на всички места в общински съвет от един участник, малко е и арогантно дори създаването на цели листи и второ – не може да поканиш някого, за да допълниш листата с него. Обидно е за самия поканен да е попълнение. Профила на хората, които решават да застанат зад Беливанов е много сериозен, много тежък, носи сериозни дивиденти и затова се получи такава също сериозна и тежка листа. Едновременно с това, младите хора внасят някаква политическа виталност, която допълва сериозността и става цялост.
– Вие защо не сте в листата, не е ли редно, след като партията Ви е един вид мандатоносител на кандидатите и кмета?
– Не се кандидатирам по две причини. Първо, от морална гледна точка. Съпругата ми заема ръководен пост в общината и при мое влизане в общински съвет, ще се получи конфликт на интереси, ще се повтори и ситуация, при която семейство участваше в управлението на общината през предишния мандат. Обидно е и за колегите на съпругата ми, обидно е по принцип и за цялата общинска администрация. Получава се нов модел на влияние, а точно това е едно от нещата, които трябва да бъдат предотвратени. Затова един от нас трябва да е отвън, тя е по-ценния кадър от двамата, така че решението е и лично и политическо. Това е едната причина. Второ, лично за мен участието в управлението на общината не е самоцел, ако беше така щях да съм общински съветник вече шести мандат. Доверието на хората в листата към мен се създаде, също заради това решение. Освен това, чисто политически, мандатоносителя трябва да е отвън. Така не е обвързан със вътрешни междуособици или отношения и е по-лесна комуникацията със съветниците.
– Добре, какво печелите Вие тогава и какво изобщо спечелихте от всичко това? Не мога да кажа, че сте идеалист, но нека малко и комерсиалност да прибавя към въпроса.
– Не обичам нито комерсиалистите, нито идеалистите и не съм нито едно от двете. Последните две години спечелих неща, които мисля че не заслужавам по никакъв начин. Спечелих неприязън към себе си, спечелих омраза, с името ми се спекулираше по най-различни поводи, научих за себе си невероятни неща, които далеч не са забавни или весели ,загубих приятелства, спечелих си врагове без да съм го искал или знаел. Покрай всичко това обаче се появи едно удовлетворение, че се постигна частичен успех точно в промяната на модела, за който говорихме преди малко. Това беше и основната част от помощта ми към начина на управление на Беливанов и я завърших. Това е нещо, заради което си заслужава да преглътна спечелените лоши неща и да го продължа. Паралелно се появиха и хора, с които обратно на другите, завързахме приятелства, засвидетелствахме си уважение, с някои малко късно, но пък години занапред. Това са ми активите и пасивите, ако мога така да се изразя. Относно комерсиални придобивки, не е моя начин да постъпвам така, не го и правя. Въпреки че темата също е част от спекулирането с името ми.
– Беливанов какво спечели?
– Същото, дори повече от мен. Споделял ми е всичко, но нека без негово позволение да не коментирам.
– Какви са социологическите проучвания до момента, има ли такива при положение, че нямате ПР екип?
– В началото на кампанията беше публикуван материал с едно предварително проучване, което фаворизира Беливанов. Сега ще е различно, тъй като вече кампаниите на всички почти приключиха и са налице фактори, които липсваха преди три седмици. Самият материал беше по-скоро въвеждащ в обстановката, отколкото проучващ. Не се наемам да прогнозирам точно в момента, но мисля че ролята на фаворит си остава за Беливанов. Това, че заложи на една позитивна, умерена и съществена кампания, без да обиди или уязви някого или начина на диалог с избирателите, му гарантира едно предимство, което другите не могат да достигнат. Някъде, видях прогноза за вота в Хасково от един сериозен политолог, мой приятел, който доста смело подчертаваше някакви нереални проценти и нагласи. Можех и аз да го наема, да подчертае същите цифри и при мен. Мога да правя графики за проценти с приложение в телефона ми, ще се получи даже красиво. Така че, реалните нагласи на хората са за нещо истинско и стойностно, за управление по същия досегашен начин и вярвам в тяхното желание.
– Какво предстои сега?
– Предстои успешен край на изборите, което води до още по-отговорно поведение и още повече работа. Вътрешното ми усещане за нагласата на хората не ме е лъгало никога, няма да ме излъже и сега. Няма да чуете от мен някакъв призив или покана към тях, просто съм уверен, че ще изберат доброто, ще изберат истинското. Не се съмнявам в интелекта им, избирателите знаят какво искат и знаят че ще го получат. Не са били лъгани или подвеждани, сами се увериха в реалността на намеренията на Беливанов и съм сигурен, че ще повторят избора си.
– Вие сте без слоган на предизборните материали, нещо за завършване на разговора, някакво кратко пожелание или какво бихте написали, ако сега трябва да го измислите?
– Някога ми беше харесал един израз от една известна кампания: „Той е“.
Освен аз да кажа: „Той ще си е“.
Купуването и продаването на гласове е престъпление
