4 брака се сключиха на днешната интересна дата 20. 02. 2020 г. в Хасково.
Първи „Да“ в ритуалната зала си казаха Ерол и Анше Исмаил, на които кумуваха Ефер Ефраим и Бахрие Дуран. Младоженците разказаха, че не се женят днес толкова заради датата, а заради месеца, защото са се събрали през февруари миналата година.
Ерол и Анше се познават още от деца, те са били в един клас в училище „Христо Смирненски“, любовта пламва по-късно. „За нас е важно преди всичко уважението и любовта. Щастливи сме и сега искаме да е така всеки ден“, допълниха младоженците, които вече планират и деца.
Днес три сватби имаше и в община Димитровград. Една е в града, а останалите са в селата Странско и Горски извор.
Междувременно, от Туристическия информационен център припомнят, че една от най-богатите и впечатляващи сватби в Хасково след Освобождението е била тази на Тоне и Недялка Ерфандови през 1907 г. Кумува им д-р Георги Кожухаров – дипломат с дългогодишна кариера, родом от Хасково. Тоне Тр. Ерфандов е виден общественик и политически деец, завършил Правни науки във Висшето училище в София през 1894 г.
В миналото сезонът на сватбите започвал след Димитровден и като се пропуснат дните за пост, продължавал до Гергьовден. По традиция всички сватби са се провеждали в неделите. Специален закон регламентирал, че младежите трябвало да са навършили 20 годинини, а девойките 18. Подготовката на празничните медени погачи е била важна част, защото както се меси погачата, така в този ден се замесва и семейството.
Хасковските адети повеляват за всяка сватба да се изработи специален, уникален и зареден с много сила пряпор – сватбеното знаме. Пряпорът се поставял най-напред на къщата или на портата, и това било знак, че в този дом ще се вдига сватба. Колкото по-богато било украсено сватбеното знаме, толкова по-добро бъдеще щяло да има младото семейство. Освен пряпор в нашия край почти до края на 20 век се спазвала традицията на булката да се реди чеиз, а младоженецът да се бръсне преди сватбата от най-възрастните мъже в рода.
