Бързите тестове в Хасково откриха антитела при двама, ще карат втора карантина
Бързите тестове за коронавирус, които се извършват в ДКЦ 1 в Хасково, са установили наличие на антитела при двама от изследваните. Това съобщи за Haskovo.info управителят на здравното заведение д-р Ясен Янев.
Става въпрос за мъж и жена, които са семейство и са работили в Банско. Антителата им били от вида IgG, което означава, че или са в късния стадий на инфекция, или вече са я прекарали. Въпреки че в Банско те вече са били под карантина, сега отново ще бъдат подложени на такава, допълни д-р Янев.
Вчера и днес в лабораторията към поликлиниката са направени около 20 теста. Изследванията продължават и през следващата седмица. Тестът струва 35 лв. и е предназначен предимно за медици и насочени от личните лекари пациенти. Бързият тест не е 100% сигурен и установява наличието на антитела в организма. Резултатите от него се съобщават на РЗИ.
Междувременно от здравното министерство съобщиха, че към 17 часа заразените в страната са вече 485. Новите случаи са 8 – в София – 5, по 1 в Благоевград, Кюстендил и Видин. Починалите са 14, а излекуваните – 30.
Haskovo.info припомня, че вече оздравя и първата жена с положителна проба за COVID-19 в Хасковска област и трябва да бъде изписана от болницата днес.
Всички новини по темата КОРОНАВИРУС
Болните в София ги лекуват за 14 дни а в Хасково ги излекуват за 7 дена. Хасковските лекари излезнаха по добри даже и от колегите им от ВМА и Пирогов.
Всичко е пунта мара гербаджийска.
Боева, а това че директорките на училища продължават да привикват учители на работа – за тази декларация, за онзи документ, или просто защото на тях им е самотно и искат да застрашат и други хора. А колегите дето работят в училище всеки ден! Дори и да нямат симптоми може да са приносители. Наврени всички заедно на куп. Точно след две седмици ще се окаже че масово учителите са болни, защото директорките не са мислили с главите си. Вие в РУО много добре го знаете! От къде на къде във време на пандемия ще привиквиват хора на работа в училище! Училищата трябва да са затворени. За да не се окаже после, няма кой да учи децата.
не разбирам нищо. Искате да ходите на работа и да не сте затворени вкъщи защото всичко било измислица с този вирус а когато ви извикат на работа умирате от страх да не се тръшнете от измисления вирус. Искате ли да си уточните шизофренията и да спрете да се изхождате тук във вид на коментари.
Ха-ха, това може да е само онази Лю-мешка Либеница с простата тиква. От тая по нервозно лудо няма. Т.н. директорка на з.адника си не може да се седне. Как ще я оставите тая без антураж, които да командва – Аз искам така…, Аз искам веднага…, Училището трябва да е за пример…Аз да съм първа във всичко… Аз съм най-най… С това болното няма как да се разбереш – едно си баба знае, едно си бае! Съчувстваме ви колеги.
Защо си мислите, че тая директорка тормози само подчинените си. Ами тя така се държи и с колегите си директори! Почва да звъни и да обяснява без някой да и търси съветите. Позволява си да нарежда дори на екперти от РУО и да ги юрка кое да се свърши, че било вече наложащо! Във всичко писано за нея със сигурност има нещо вярно – и това е, че тя няма реално усещане за време. Опитва се да изпревари всякакви срокове, да е ПЪРВА във всичко. И не зачита ничие друго мнение. Представете си какви усилия се искат, за да се работи с такова подобие на човек и директор. И то в такъв тежък момент.
Да си директор на училище с купен пост е едно, да си директор и човек в това тежко време е друго. Това са две несъвместиви неща, особенно за една неуравновесена и глуха директорка в града! Тази директорка откак е пусната на поста си прелива от „желание за работа“ – но то се изразява само в неистово пришпорване за всяка дейност и работа – всичко да е веднага и перфектно! Едно говори – друго прави. Има къса памет. Не помни думите си, отрича своите нареждания и никога никого не е защитила освен дружката на щерката си и мъжлето с което я задоми! И също кръга от приближени подмазвачки, които дори в това време звънят да се мазнят – „Как сте наше слънчице, колко ми липсвате като директор, колко искам да работя с вас, колко ми е тъжно да не съм на работа, толкова искам да ви видя и да ви напрегръщам…!“ Сигурно е вярно, че болните мозъци се намират едни други!