Хасковско-брюкселско семейство на страниците на „България за напреднали“

Почти всяка вечер хасковлии гледат на малкия екран кореспонденциите на своята съгражданка Десислава Апостолова, която предава от Брюксел най-актуалните новини за Европейския съюз.

Сега журналистката е влязла и в книгата „България за напреднали“, чиято премиера е тази вечер в Литературния клуб „Перото“ в Националния дворец на културата в София. Тази книга е за обичта към България и българите, за това, какво е да си българин тук и по света, какви сме българите и защо сме такива, как гледат на нас другите, какво знаят и какво не знаят, какви са ни кривиците и какви са ни правиците. Тази книга е и сбор от лични истории, сбор от личности, за които България и българският език са важни, казва Светлозар Желев, съставител на сборника.

Десислава Апостолова-Ван Дам, която от няколко години живее и работи в Белгия, е озаглавила своя текст „Писмо до Аз-отпреди-10-години“. Ето какво пише в него: „… на всеки шест месеца България започва ужасно да ми липсва. Тогава мъжът ми казва, че е време да хващам самолета. Когато съм в България, след няколко седмици Белгия започва да ме дърпа обратно. Липсват ми ниското небе над Северно море, прекрасните градове, чистите улици, пътеките за велосипеди, музеите със старите майстори, храната, виното, абсурдният белгийския хумор, празните катедрали, способността на белгийците да се самоиронизират, липсата на татуиран патриотизъм, лекотата в общуването, задният двор на къщата ни. Всичко ми липсва… С времето двете страни все повече започват да се сливат в една идеална държава – вземам най-хубавото от двете, смесвам го в главата си и сякаш съм щастлива.“

„…Все повече българи идват да живеят тук. Не само такива, които работят в брюкселския балон на европейските институции. В градовете никнат български магазини, в социалните мрежи се появяват все повече български сдружения. В чужбина българите обичат да се сдружават, за да играят хора. Поръчват си носии от България, плащат на хореографи да ги обучават, организират надигравания, карат се, танцуват, докато станат вир-вода, пак се карат, делят се и така се раждат нови сдружения…“, допълва известната журналистка.

Като български зет, думата има и съпругът на Десислава – юристът Курт Ван Дам: „Обичам България дори повече от собствената си страна – Белгия. Белгия е мократа носна кърпичка между Германия, Нидерландия, Франция и Люксембург. … Белгия с основание е световноизвестна с красотата и средновековния чар на Брюж, Гент и Антверпен, с бирата, пържените картофки, шоколада и гофретите, Брьогел, Рубенс, Ван Ейк и Магрит, смърфовете и Тинтин, Еди Меркс и Червените дяволи… Белгийците и българите обичат да пийват и хапват. Затова идеалната държава за мен е БЕлгария: тя комбинира ефикасността на Белгия с красотата и топлината на България. Обратната комбинация би била драматична. Така че простете ми, когато понякога в този текст съм критичен към българската нация. Можеш да си позволиш да критикуваш някого, когато го обичаш от цялата си душа“, заявява Курт Ван Дам, който неведнъж е идвал в Хасково. Неговото откровение е поместено под заглавието „БЕлгария или опитът на един белгиец да проумее България“.

Освен лични истории в „България за напреднали“ има и текстове на Райко Алексиев, Станислав Стратиев, Владимир Свинтила, Кирил Христов, Боян Пенев, полк. Борис Дрангов, поезия от Николай Лилиев и Атанас Далчев. „Книгата е пример за осъзнатата, дълбока, искрена и честна обич, не агресивна и гръмогласна като показната патриотарщина, която властва в социалните мрежи и от екрана. България е навсякъде, тя не е отделена с гранични мрежи и стени. Тя е там, където живеят хората, които я носят в сърцата си“, категоричен е издателят Светлозар Желев.