След 4 500 км пеша с арфа на гърба Аня от Ирландия дойде в Хасково на Великден

53-годишната холандка, която от години живее в Ирландия, Аня Бакер измина 4 500 километра пеша с арфа на гърба, за да се озове в Хасково на Великден. Това обаче е само една спирка по дългия й път, който трябва да я отведе до Йерусалим.

За Аня това е третото поклонническо пътешествие. Първото е било преди близо 15 години до Сантяго де Компостела.

„Всичко започна, защото аз бях една ядосана 40-годишна жена. Историята не е приятна. Майка ми е жертва на насилие. За съжаление аз прочетох анализ за тези неща и си казах – всяко насилие е грешно. И тогава взех решението. С мен е и арфата ми.“ разказва Аня.

Тя посочва, че предприема пътешествията като възможност да комбинира личното си изцеляване и нещо, което така или иначе искала да направи – да бъде първата жена, която да измине дълго разстояние, през трудни терени, носейки арфа.

В края на това пътуване действително целият казус с майка й изчезнал. „Аз буквално го извървях и преодолях“, споделя Аня.

Преди 5 години тя успява да стигне с арфата си и до Рим. Посвещава пътуването на баща си, който починал 6 месеца по-късно, но това не я отчайва. Третото й поклонническо пътешествие до Йерусалим е за душата.

„Живеем в безвремие. Бих искала хората да излязат от тясното пространство, в което живеят и да знаят, че могат да направят всичко“, казва пътешественичката. Въпреки че е просто една жена, която има музикално образование и отглежда децата си в малко населено място, смята, че щом може да измине цялото това разстояние с арфата, значи всеки може да постигне всичко.

След 9 държави по пътя си Аня разказва, че всяка е различна. Събира впечатления най-вече за хората, но не пропуска и природата, през която я отвежда пътуването й.

За нея България има зашеметяваща природа с невероятни планини. Впечатлена е от православието с огромната му история, от изкуството, невероятните сгради. Следите от историята от римско време я карат да преосмисли знанията си за миналото.
„Всичко това е забравено сякаш. Трябваше да дойда тук, за да го открия. Това трябва да е нещо, за което всички говорят и всички трябва да идват тук, за да го видят“, възкликва Аня.

Тя харесва хората, културата и храната в България, но има и едно „но“. То е заради мръсотията и боклуците, особено в Северна България. Аня казва, че подобна е гледката и в съседна Сърбия и се надява, че ще се вземат мерки срещу това безобразие.

Въпреки че пътешествието не върви съвсем по план, тъй като вече е трябвало да бъде в Йерусалим, Аня се радва, че може да сподели Великден с хората в България.

„Великден е любимият ми празник. Той е много по-въздействащ от Коледа. Великден е за да открием себе си, да разберем, че имаме огромен потенциал. От християнска гледна точка всичките ни грехове са опростени, когато Той е разпънат на кръста и умира. Днес е денят, в който ако искаш да промениш нещо, трябва да действаш“, споделя Аня Бакер.