Цонка Каснакова: Няма последователна политика за наследство на Тракия
Няма последователна държавна политика за опазване на културно-историческото наследство на Тракия, смята доц. д-р Цонка Каснакова от Тракийския университет в Стара Загора. Според нея уникални обекти все още нямат достатъчно туристическа популярност: долмените до село Хлябово в Сакар, скалните църкви край Маточина и Михалич, една от най-старите български църкви в Долно Луково, община Ивайловград.
Констатациите са резултат от приключващия 3-годишен проект за изследване на културно-историческото наследство на разположения в три държави историко-географския регион Тракия . Финансирането от 150 000 лева идва от фонд „Научни изследвания“ при просветното министерство. Основната цел на екипа е събирането на достатъчно артефакти по темата и представянето им чрез монографии и DVD пред Съвета на Европа за създаване и утвърждаване на еврорегион Тракия.
В проучванията на терен са участвали историци, етнолози и икономисти от Тракийски университет и над 100 студенти. Документирани са над 150 археологически и културни паметници от различни епохи, множество традиционни обичаи и вярвания на 20–те етноса, изповядващи православие и ислям. Сред уникатите е Мандрица в ивайловградска община – единственото село в България, в което живеят православни албанци. В Хасковска област са проучвани също Свиленград, селата Браница, Богомил, Славеево, Покрован.
Проучвайки концентрацията на големи бежански маси в българската част на Тракия български и арменски бежанци от Източна и Беломорска Тракия, Македония и Мала Азия, в гръцката – бежанци от Мала Азия, а в турската – преселници и бежанци от България, Гърция, Албания, Косово, Сърбия и Босна, екипът стига до интересни изводи. Според учените тези бежански и емигрантски ядра от една страна поддържат живо чувството за своите корени, а от друга се явяват мощен фактор, който в стремежа си да запази или възстанови връзките със старите райони, на практика стихийно преодолява много от ограниченията на националните идеологии и държави.